Преди няколко дни, разследващият журналист Васил Иванов демонстрира по каква схема изкуствено биват завишавани цените на тока в страната. Схемата е учудващо проста, но много ефективна. Ще ви предам в няколко изречения за какво точно става дума.
Всяка година доставчиците на ток, в случая ЧЕЗ, трябва да обновява част от своята система – кабели, трафопостове, електрически системи и съоръжения, и др. С обновяването, поради разходи за направени инвестиции, следва процентно увеличение на тока до крайния потребител.
Така за 2018-а година ЧЕЗ обявява конкурс за обновление на една от станциите си в град София. Налага се осъществяването на търг, тъй като това е вид обществена поръчка. В търгът участват две фирми. Първата фирма дава оферта на стойност 3 600 000 лв. като заявява машини Сименс, които покриват всички изисквания. Втората фирма дава оферта на стойност 2 800 000 лв. за машини АВВ, които са със сходни характеристики с тези на Сименс и покриват всички изисквания. Втората оферта обаче бива отстранена, защото в нея са калкулирани и „непредвидени разходи”. Всъщност според ЧЕЗ те не трябва да се калкулират в крайната цена, а да са в отделна графа. Докато при първата фирма има просто посочен процент върху направената оферта в случай на непредвидени разходи.
В крайна сметка втората оферта е отстранена, а печели първата фирма като единствен кандидат. Когато тя печели, веднага изпраща писмо до ЧЕЗ, че не може да достави машините Сименс. Като в него добавя, че ще достави машини АВВ със същите характеристики. Забележете, предоставя същите машини като от втората оферта. Стойността на офертата обаче не се намалява с 800 000 лв., както би следвало, а само с 9 000 лв. При разговор с работници на ЧЕЗ, те твърдят, че от самото начало е било ясно какви машини ще бъдат монтирани(АВВ).
Целият търг е опорочен, но компетентните органи, които следят за редовността на тази обществена поръчка и търга към нея, не разследват случая.
Разследващият журналист Иванов в самото начало на своето разследване подписва пред нотариус декларация за предстоящата сделка. Тя е нотариално заверена. Няколко месеца по-късно, всичко описано от него в декларацията се случва стъпка по стъпка. Оказва се, че с договори и фактури са признати 3 600 000 лв, а реално са разходвани 2 800 000 лв. Историята мълчи къде са потънали тези 800 000 лв. Ясно е само едно, че след цялата тази операция, българския данъкоплатец е този, който ще понесе увеличението на цената на електроенергията.
