Днес в рубриката „По следите на българските занаяти“ ще се запознаем с мозаечното изкуство, за което ще ни разкаже един от практикуващите го – Емил Делийски. Той е родом от град Септември, област Пазарджик. Отгледан е в семейство, което почита християнските ценности, а днес много негови мозайки украсяват българските православни храмове и домове.
Може би да създаваш мозайки не е занаят, но аз усещам тази дейност и като такава – затова с радост ще дам думата на нашия гост, който ще разкрие много малка част от историята, която стои зад тази дейност:
„Мозаечното изкуство се заражда още в дълбока древност – около 3 000 години пр.Хр. – в Шумерските селища на Месопотамия. През IV век. мозайките започват да се използват в християнските църкви и базилики и изобразяват предимно светци и библейски фигури. Мозайката, от самото си създаване, е изключително ценено изкуство заради изключителното си майсторство и труд. Най-големият връх в развитието на тази дейност се счита за периода на Византийската империя. В България мозаечно изкуство се развива с приемането на християнството. За историята на мозайката може да се говори много, като се започне от Древността, Елинистичния период, Римските и Византийски мозайки та чак до съвременните мозайки.
По думи на Емил най-често използваните материали за създаването на една мозаечна картина са: смалт, керамика, камък, венецианско стъкло и мрамор. И все пак той поясни, че всеки проект е индивидуален сам за себе си и може да се варира в избора на материали и тяхното съчетание.
Техниките също са различни, но творецът реши да разкаже за една от тях – Opus tessellatum. По негови думи тя включва използването на тесери – малки оформени кубчета от камък, мрамор, стъкло, керамика или друг твърд материал, които са с еднакви размери и образуват картина. Opus tessellatum е най-често използвана при производството на елинистически, римски, раннохристиянски и византийски мозайки.
Делийски сподели, че в началото, когато е правил първите си стъпки, му е било трудно – материята била непозната. По-късно обаче заобичал това, което прави:
„Когато човек заобича това, което прави, за него няма трудности!“
Най-голямото признание, което получава за работата си е свързано с усмивките на хората, когато видят труда му.
Нека запалим Искрата! Може би сте занаятчия или познавате такъв човек, чиято работа заслужава да бъде позната на обществото. Пишете ни на iskra@iskra.bg, за да разкажем за неговия професионален път и попрището, което е признал за свое.
