По следите на българските занаяти: Филип Синапов – талант, грижа и любов към България

Усмивката ми е до ушите. Както всеки път, когато работя по рубриката „По следите на българските занаяти“. Днес тя става по-богата с присъствието на един прекрасен човек, занаятчия, изпълнител на народни песни и личност, която със собствени усилия и средства гради автентична къща-музей в България.

Освен това е достатъчно смел, за да следва сърцето си и да не натиска спирачките там, където много от нас биха спрели. Вдъхновяващ е и е удоволствие да го слушаш, докато говори. Завладява с една тиха, но категорична увереност в това, което прави, премесена със скромност и ненатрапчивост. 

Щастлива съм да Ви представя Филип Синапов. В звуковия файл ще разкаже повече за всичко, с което се занимава. Сега ще издам само, че дейностите му са свързани с – тъкачество, абаджийство и терзийство. Член е на Националната занаятчийска камара и най-голямата радост в работата му с ръце е това, че вижда щастие в очите на хората, когато видят завършените от него продукти.

Освен това е изпълнител на народни песни от Родопската фолклорна област. Носител е на редица български и международни отличия и медали, които трудно можем да изброим в една статия. Те са безбройни.

Любовта му към музиката го вкарва и в друга роля – издирва и записва автентичен фолклор от Родопския край. Дейност, която няма да позволи творчеството да потъне в забрава, когато хората, които го пазят в съзнанието си, вече не са на тази земя.

С цялата любов, която носи към България и българското, с всичките си знания и умения, с таланта, който има, днес работи по нещо изключително безценно. Изгражда със собствени средства къща-музей, която ще даде на малки и големи възможност да се потопят в приказната ни България и в която ще се предават знания и обич към културата ни на следващите поколения.

1 от 6

Освен всичко това работи като координатор дейности и музикален педагог в Културния дом в Момчилград и като автор и радиоводещ в „Българското национално радио“. Нямам представа как успява да се справи успешно с всичките си роли. Може би просто следва сърцето си, черпи енергия от изкуството и красотата на възможността да изградиш живота, който те кара да се чувстваш пълноценен и я раздава на всички, които имат късмета да се докоснат до него.

Повече за пътя, по който е поел и върви устремено, може да чуете от самия него. Филип разказва с много обич и за занаятчийството, и за музиката, и за строителството на новия си проект. Един разговор, напоен с емоция.

Интервю с Филип Синапов

Надявам се, че сте се заредили с положителна енергия и вяра в добрите и талантливи хора. Те са тук, съществуват. Можем да ги видим, да общуваме с тях, да попиваме от светлината, която носят със себе си.

Вече го познавате. Интервюто с него свърши, но аз имам какво да кажа.

Този текст трябваше да свърши точно тук и не трябваше да има продължение. Моят гост може с часове да говори за любимите му дейности и за обичта му към страната ни. И оставя за себе си трудностите, които среща. По тази причина те не са включени, а останаха в допълнителния ни разговор. Надявам се, че ще ме извини, но сега нека помислим над няколко въпроса:

• Колко струва изграждането на една автентична къща-музей?
• Какво голямо богатство би била тя за България?
• Кой я финансира?

Не знам цифрите. Филип не говори с цифри, не му е комфортно изобщо да ги намесва, тъй като целта му е чиста и красива. Обаче дори най-неукият човек осъзнава, че осъществяването на подобен проект струва много време, много енергия и много, наистина много пари.

Осъществяването му ще бъде ли нещо ценно за нас като народ? – да, разбира се. Та това място ще ни сплотява, ще ни показва неща, които трябва да има в учебниците, но липсват. Всеки, който влезе там ще преживее приказка и ще си тръгне по-богат в душата си. Престоят едва ли би оставил никой безразличен.

Кой го финансира? Филип го финансира. Точно така, скъпи читатели. Както стана ясно още в началото на текста. Ако сте се ококорили и аз се ококорих. И не го прави, защото има много пари, които не знае какво да прави и къде да изхарчи. Напротив. Изтеглил е кредити, които си изплаща всеки месец, с парите, които вади с честен труд.

Да, правилно прочетохте. Не е изтеглил кредити за скъпа техника, за почивки, за да си купи апартамент. Дължи много пари, за да прави къща-музей!

Защо е теглил пари?

Защото обича България и защото нито държавата, нито програмите по европейски проекти искат да му помогнат. Това, което прави не е с бизнес цел, таксите ще бъдат малки и достъпни за много хора, а по тази причина няма да има възвращаемост и не е готов да комерсиализира мечтата си, за да я постигне на една нормална цена. 

Надявам се, че Филип ще ме извини, че споделих и това. Но нямаше как да не го направя. Като компенсация, за да не доразваля красивата енергия, която носи този човек, ще оставя коментара за себе си. Предполагам, че се доближава до Вашия.

1 от 4

За финал обаче нека се усмихнем. Филип съществува. Хора като него са реалност. И е ценно да си припомняме за тях и да ги натрапваме, както на нас се натрапва всичко лошо. Защото са ценни, защото са истински, защото са прекрасни.

А който желае да подкрепи един проект, който ще бъде културно богатство – с труд, финансови средства или добра дума, може да се свърже с Филип:

• на телефонния му номер: 0883 401 260
• в социалната мрежа
• на електронната му поща: filip_sinapov@abv.bg