Очите ми се затваряха допреди два-три часа. Единственото ми желание бе да загася лампата и да заспя. Обаче има разкази, които ме карат да стоя будна. Да, нямам търпение да предам усещането си за тях и на други. Те са за историите и знанията на хора, които вдъхновяват и пазят традициите живи. За личности, до които си заслужава да се докоснем.
Такива са Кремена Димитрова, която е майстор в изработката на калоферска дантела и нейната история, която сподели в рубриката „По следите на българските занаяти“. Една прекрасна жена, за която случайни неща не съществуват. Та нали един лист с написан телефонен номер е променил посоката на пътя в живота ѝ.
Как се е случило това, какво е усещането да създаваш изкуство и каква е ролята на калоферската дантела за страната ни, четете в следващите редове. Обещавам, че ще бъде интересно.
Кремена, как решихте да се занимавате с калоферска дантела и кога започна творческият Ви път?
Всички от моето поколение знаем и помним сръчността на нашите баби. Още в
най-ранно детство моята ме учеше да плета на две куки – шалчета и терлички. Една
заплитах, две разплитах, но упорито продължавах с опитите си. И така до днес.
Първия си пуловер изплетох в пети клас – по схема от списание „Журнал мод“ и бях
много горда с постижението си. Срещата ми с калоферската дантела беше случайна, но всъщност всички знаем, че в живота няма случайни неща.
Всичко започна през 2012-та година. Влязох в магазин, за да си закупя материали за един от проектите си. В разговор продавачката ми сподели, че една жена е оставила
визитката си и търсила ученички, за да им предаде своите знания за плетене на калоферска дантела.
Така попадна в мен телефонният номер на моята учителка по калоферска
дантела госпожа Маргарита Бонева. Не след дълго звъннах на дамата и тя ме покани да се срещнем в дома ѝ.
До този момент не бях виждала в реалността калоферска дантела и нямах никаква информация нито за начина на изработка, нито визуална представа за финността и нежността ѝ. Когато видях изплетени модели останах безмълвна.
Разкажете ни повече за своята учителка и за предизвикателствата, които срещнахте по пътя на обучението си?
Госпожа Маргарита Бонева плете дантела повече от двадесет години. Нейна учителка е Величка Радулова, която през 90-те години на миналия век е провеждала курсове по
калоферска дантела в цялата страна. С огромен ентусиазъм и безгранично търпение от
страна на госпожа Бонева, започнаха нашите уроци по плетене на калоферска дантела.
Едно от най-големите предизвикателства при изработка на дантела е изплитането на
листо. Старите калоферски майсторки казват, че е необходимо да плетеш една година, за да можеш да направиш листенцето. И са били прави. Усещането на совалките при изработката не може да се опише с думи, всеки сам трябва да усети силата, с която е необходимо да опъне конеца.
Запалила сте интереса към дейността и у своята дъщеря. Разкажете ни повече.
Дъщеря ми тази година ще навърши 16 години. Когато беше по-малка плетеше,
но в последните няколко години не се занимава с дантелата. Хубавото според мен е, че в сърцето ѝ е посято семенцето на любовта към ръчния труд и един ден е възможно отново да хване совалките в ръце.
Какво усещане изпитвате, докато плетете дантела?
Усещането, когато плетеш дантела или правиш нещо с ръцете си, е подобно на
медитация – освобождава се умът от всякакви мисли и напрежение. Когато се
движат совалките в ръцете ти, издават много приятен звук при допира си една в друга,
за който казват, че совалките пеят своята песен.
Участвала сте в множество изложби и конкурси в страната и чужбина. Кой е моментът, който няма да забравите?
Най-вълнуващ и незабравим спомен в мен остави конкурсът за коледен мотив на
испанското списание „Bolilleras“, на който спечелих наградата за фен на публиката. На
този конкурс участвах с първата си авторска схема – ангел.
Защо хората наричат калоферската дантела „бялата магия“ и каква е ролята на този занаят в миналото?
След опожаряването на Калофер по време на Руско-турската война, Минко
Фетфаджиев издава книгата „Поминъка на градеца Калофер и мнение за подобряването му в бъдеще”, в която наред с другите предложения насочва вниманието и към поминък за жените.
Той счита, че калоферската дантела ще въздигне Калофер и дава идеята жените да започнат да плетат брюкселска дантела, совалкова, която е много скъпа и много търсена на пазарите в Западна Европа.
Всички възприемат неговата идея и изпращат едно калоферско девойче на име Донка Шипкова, която смятаме за основателка на калоферската дантела. Донка учи двегодишен курс в държавното рисувателно училище в София, сега Национална художествена академия, при една чешка учителка.
Идва и създава училище „Трудолюбие”, единственото в България, и започва да обучава масово девойки, момичета, жени от града да плетат брюкселската
дантела. Техниката на изплитане при брюкселската и калоферската дантела е една и
съща. Различни са моделите, които създават калоферки.
Мотивите в калоферската дантела са вдъхновени от местната природа – претворяват се например розата, дъбовият лист, житният клас. Дантелата се е плетяла обикновено в бял цвят или екрю, откъдето носи името си „бялата магия”. Неслучайно казват за дантелата, че:
„това е красота, плачеща да бъде създадена от женски ръце”.
Именно в Калофер е създадено и първото училище по дантела, в което са обучени над 1800 жени. Почти е нямало къща в градчето, в която поне една жена да не плете дантели.
Кремена Димитрова. Видео: Личен архив
.
Какви са инструментите, с които работи един майстор на калоферска дантела?
За плетенето на калоферска дантела са ни необходими цилиндър, совалки,
топлийки, схема, конци. Цилиндърът е пълен със сушена трева, много силно набита, за
да държи здраво топлийките. Върху цилиндъра закрепваме техническата рисунка –
модел, по който ще работим.
Другият основен инструмент са совалките. Те са дървени пръчици, които
навиваме от двата края на конеца и наподобяват бабиното вретено. Характерното за
българските совалки е едно капаче, така нареченото палтенце, което пази конеца да не се цапа.
Плетем винаги с четен брой совалки най-малко четири. За максимално
количество на совалките няма ограничение, техният брой зависи от сложността на
модела. За да бъде изплетен един модел е необходимо много време, упоритост и любов. Една стара майсторка на дантели казва, че:
„Мястото ти винаги трябва да е топло.“
Работим на принципа на тъкането, като имаме една двойка совалки – наричаме я
сновач, която преплита всички останали двойки. Когато преплетем всички совалки,
поставяме в края на всеки ред топлийка и се връщаме обратно. След изплитане на
модела е необходимо дантелата да си почине на цилиндъра поне месец, преди да бъде
свалена. Така се опъва и се изпича конецът, не се колосва.
Кои са най-честите фигури, които се изработват и каква е символиката им?
Совалкова дантела се плете по целия свят. Един и същ е принципът, по който се
плете дантелата, различието е в мотивите на модела. Както казах за Калоферската
дантела мотивите са вдъхновени от природата. Старата калоферска майсторка на
дантели е вплитала лозовия лист, цветята, житния клас.
Много от моделите са били вдъхновени и от дърворезбата. Във всяка държава има определен център, където е най-развито плетенето и оттам идват имената на совалковата дантела по света, като най-известното наименование е брюкселска дантела. За немските модели са характерни геометричните фигури.
Колко са майсторите в страната, които пазят този занаят жив?
Жените, които днес изработват дантела в България, за жалост, са малко. В
последните години се забелязва повишен интерес към този вид плетиво, но времето за изработка основно спира много хора.
Всички искат всичко да се случва много бързо, а с плетенето на дантела не е така. В Калофер ежегодно на 15 август се празнува празникът на калоферската дантела. По инициатива на група ентусиазирани момичета с голяма любов и много, много труд се създаде Творчески център на калоферската дантела.
В Творческия център се организират курсове, които са отворени за всички желаещи да се научат да плетат дантела. Ние с госпожа Бонева също показваме на всеки, който има желание да се научи.
От 2016 година сме регистрирани по Закона на занаятите с титлата майстор художествено плетиво и сме членове на Дунавска задруга на майсторите на народни и художествени занаяти.
Издайте ни любопитни факти за калоферската дантела, за които навярно не знаем.
Много любопитен факт според мен е, че калоферската дантела е единствената
дантела, която се плете от опаковата страна. Лицето на дантелата остава обърнато към цилиндъра. Когато мине необходимото време, което тя престоява върху него с
топлийките, започваме да ги вадим една по една – както сме ги забивали. Когато извадим и последната топлийка можем да хванем дантелата в ръцете си и да я обърнем, за да видим лицето й.
Често пъти неопитното око не разпознава коя е лицевата и коя е опаковата страна на дантелата. Качествена дантела имаме, когато образът е огледален и няма възли. Друго интересно за нея е, че почти не подлежи на разплитане. В случай, че нещо сгрешиш в плетенето на модела, поправката се случва като срежем конците,
извадим топлийките и започваме всичко отначало, и с усмивка.
Нека запалим Искрата! Може би сте занаятчия или познавате такъв човек, чиято работа заслужава да бъде позната на обществото. Пишете ни на iskra@iskra.bg, за да разкажем за неговия професионален път и попрището, което е признал за свое.
