По следите на българските занаяти днес ще ни отведе на вкусна екскурзия в Габрово, за да ни срещне с майстор Николай Христов, който произвежда пестил по традиционна нашенска рецепта. Благодарение на неговата работа можем да опитаме вкус, непроменен през годините или да се върнем в детството и да си спомним за аромата на това сладко изкушение.
Николай е трето поколение занаятчия сладкар. Приготвя своя специалитет в бакърени тави, които са в дома му от 1882-ра година. Днес по неговия път, по пътя на баща му и дядо му, е поел и синът му. Николай сподели пред Искра.бг:
„Учих се от баща ми. Някога спряхме работа, когато дойде демокрацията. После баща ми почина, а по-късно през 2000-та година започнах да се занимавам сам. Днес произвеждам в малки количества, не в големи, но познавачите на вкуса на истинския пестил ме търсят. Причината е, че пазарът е наситен с имитиращи продукти, което не е правилно. Истинският пестил е чист натурален продукт.“
Майсторът разказа, че някога хората произвеждали пестил, там където се отглеждали сливи. По негови думи обаче някогашните сортове плодове били по-малки, но много по-сладки. За съжаление днес вече не се намират:
„Бабите в цяла България правиха пестил на каменни плочи, оставаха го да се суши по покривите и му казваха маджун. Никой не го е приготвял на фурна, както го правят днес.“
По думи на Христов истинският продукт не се разваля. Разказа интересен случай, при който са извадили едно парче пестил, увито в хартиен плик, престояло 16 години в гардероба:
„Нямаше му нищо. Беше поел само малко от миризмата на нафталина.“
През 2014 година пестилът, наричан още Габровският шоколад получил световно признание. Той бил включен в Световната книга на уникалните храни „Арка на вкусовете“. Това се случило на панаир в Италия. Майстор Николай обясни реакцията на хората, които са се докоснали до нашенското ястие:
„Казаха, че такова чудо не са виждали!“
Христов изтъкна два интересни факта за пестила. Първият гласи, че сладкишът бил забранен по време на Втората световна война. Причината била в мухите, които го кацали и червеите, които го хващали. За сметка на това бил лек за моряците. Те се хранели с него, за да не ги лови морска болест:
„Старите варненци още питат за истински пестил и го използват. Много млади не са го и чували.“
В наши дни на Етъра всяка година се отбелязва Празник на пестила. Правят се демонстрации, гостите могат да опитат от чудния вкус и да се запознаят с технологията на приготвяне:
„Можеш да нямаш много пари, но знаеш ли занаят, гладен няма да умреш!“
Нека запалим Искрата! Може би сте занаятчия или познавате такъв човек, чиято работа заслужава да бъде позната на обществото. Пишете ни на iskra@iskra.bg, за да разкажем за неговия професионален път и попрището, което е признал за свое.
