По следите на българските занаяти днес ще ни отведе в чудния свят на музикалните инструменти, за да ни представи гайдата – тази, чиито звуци са способни да накарат кожата ни да настръхне и да предизвика толкова силни емоции, че от очите ни да потекат сълзи.
Тази, чиито звуци съпровождат едни от най-важните събития в живота на народа ни – сватби, сборове и различни празнични прояви, които ни обединяват като нация.
Да наблюдаваш човек, който свири на гайда, е величествено. Да се вгледаш в ръцете на човек, който умее да изработва този вид музикален инструмент, е вдъхновение. И преклонение към търпението и вниманието, което влага в процеса на своята дейност.
Един от най-изкусните майстори, които произвеждат гайди у нас, е Николай Андонов и живее във Варненска област. Той е поел по пътя, по който са вървели неговите дядо и баща. Днес изработва и много други непознати досега инструменти. Специалистът сподели пред Искра.бг:
Баща ми и дядо ми бяха гайдари. Аз самият започнах да свиря от дете. На по-късен етап се заех да се занимавам и с изработката на гайди. Днес по моите стъпки върви и синът ми.
По негови думи на всеки майстор му отнема различен период от време, за да създаде една гайда и няма как да каже конкретен срок по изпълнението на процеса. Важното е да се използват естествени материали, които са качествени. Той бе категоричен, че не е лесно:
Започваш, правиш грешки, учиш се. Процесът е дълъг и трябва човек да има желание, за да не се откаже пред трудностите. На мен ми отне няколко години. Днес не аз, а хората около мен оценяват труда ми и ми дават признание, че съм добър в това, което правя.
Всички усилия, които влага му се отплащат. Уважението към работата му е голямо и не са изненада множеството отличия и награди, които печели в своята област. Носител е и на грамота за участие в Рекордите на Гинес, където с негови колеги и деца, които свирят изкусно, са изпълнили сцената със звука на 333 гайди.
Усещането беше нещо, което си заслужава да се изпита и не може да се забрави. С мои колеги и децата гайдари, които бяха с нас, оставихме траен отпечатък в съзнанието на журито и публиката. Всички бяха смаяни от това, което направихме.
Казва, че много често различни хора му задават въпроса: „Защо настръхвам, когато чуя гайда?“ Той отговаря с простичките, но красноречиви думи:
Защото сме българи!
Николай уточни обаче, че макар често да наричаме този инструмент български, няма
доказателства затова. Чел е много, а историята на гайдите е толкова стара, че не може да бъде проследена.
Майсторът обясни, че музиката на гайдите се чува в различни части на света. Най-важното обаче е това, че във всяка една точка на земята, гайдите могат да накарат хората да чувстват. Да усетят моста между миналото и настоящето.
Пазителят на традициите коментира, че занаятите са нещо важно и трябва да се пазят. В тях е събрана голяма част от историята, бита и културата ни. Андонов обясни, че и днес има хора, които искат да се учат да изработват гайди. Не всички от тях имат предишен опит, но когато се докоснат до този вид изкуство, нещо в душите им трепва и се събужда интересът им.
Занаятчията и неговият труд имат още един голям принос за музикалната култура на страната ни. Мъжът е направил революция в света на гайдите, с неговата изработка на карбоновия пискун – нещо, което не се е случвало до този момент никъде по света. Сред другите му творения са ручило, което звучи в четири тоналности и гайда с допълнителен тонов диапазон.
Демонстрация на карбонов пискун. Видео: Николай Андонов
Благодарение на хора като него българските занаяти остават живи, а славата на ръцете на родните занаятчии се носи по света. Николай и другите талантливи и работливи творци в страната са известни сред хората в своята сфера, но за тях трябва да знае цялото общество.
Трудът им е значим и носи онази значима нотка на свързаност, която ни държи здраво като народ. Работата им е онази, която слави името на страната ни. Съхранява, продължава и разпространява културното ни наследство.
Нека запалим Искрата! Може би сте занаятчия или познавате такъв човек, чиято работа заслужава да бъде позната на обществото. Пишете ни на iskra@iskra.bg, за да разкажем за неговия професионален път и попрището, което е признал за свое.
