По следите на българските занаяти: Останките на втората по големина фабрика за текстил в България

Много се чудих дали да напиша този текст, просто защото знам, че ще бъде твърде далеч от най-добрите досега. Истината е там, че далеч не съм уверена, че има какво да кажа. Обаче от друга страна като си помисля за стотиците пъти, в които и като дете, и като голяма съм преминавала из тези земи, и не съм знаела колко история има в тях, то реших да споделя преживяването си…

Днес в рубриката  „По следите на българските занаяти“ ще се разходим на място, което е потънало в разруха. Растителността, която е обгърнала пространството, пречи дори да се снимат останките – особено през лятото. Само една бариера прави лека подсказка, че на броени километри от Пловдив, на пътя между селата Първенец и Храбрино, някога се е намирала втората по големина текстилна фабрика в България.

Тя е била построена в периода около 1840-1850-та година, когато Първенец се е наричал Дермендере. Нейни основатели са братята Гюмюшгердан, чиято история е пълна с примери за предприемачески дух, интриги, огромна власт, а от тях и рода им са се взимали не едно и две важни решения за града и областта.

Дейността на фабриката е довела до разоряването на абаджиите, които са изкарвали своята прехрана в Родопската област. По тази причина е направен опит да се убие Михаил Гюмюшгердан, но е загинал по-малкият брат – Димитър. Какви са били те и дали големият бизнес в миналото и големият бизнес днес си приличат или се различават – въпрос на светоглед и съпоставка. Въпрос на спомени и забрава…

С изненада открих обаче, че Захари Стоянов също е писал за фамилията и за фабриката в  „Записки по българските възстания“. Пълният текст може да бъде прочетен в „ГЛАВА VI. АГИТАЦИЯТА В IV ОКРЪГ“:

„Изгубихме се из мрачината, между гъсти дървета, нагоре въз реката, която шумеше и се пенеше по причина на многото воденици. Напреде ни се изпречи бяло голямо здание с грамадни порти, за което преводачът ми разказа, че тая е фабриката за сукно и пр. на прочутия Гюмюшгердан, грък от Пловдив и неограничен деребей в страната. За успеха на своята фабрика той наложил тежка ангария по цялата Рупча и на турци, и на българи, които били длъжни да му работят денонощно с възнаграждение, дадено като милост. Разбира се, че богатият човек – като всеки богат човек бил ортак с паши и бейовци, които делели помежду си узурпирания труд на сиромашта. За да бъде по-любим на силните, той присвоил всичките характерически прищевки на развалената турска аристокрация. Имал си чибукчия, млад лангера, с червена фанела и с пъстри моралийски чорапи, имал си кьочеци и пр., които, след като отживявали своя век, преминавали в числото на пловдивската гръцка аристокрация.

Ако попитате селяните българи, то нарядко ще намерите помежду им човек, който да каже лошава дума за Гюмюшгердана. „Бог да прости майка му и баща му – казват тия. – Ако не беше той да каже на пашата, че съм бил луд и постоянен негов роб във фабриката, то досега гробът ми не щеше да се познава.“

Това се обяснява твърде просто. Практичният грък, който е имал авторитет да разваля всяко кадийско решение, на когото думата не е ставала две, гдето и да отиде, незначителна работа е била за него да каже на бинбашията: „Освободете тоя пезевенгин, че имам голяма нужда от кюмюр.“ Справедливостта го изисква обаче да признаеме и това, че въобще Гюмюшгердашж е направил и много добрини на българите. Така например във време на въстанието той е запазил много български села по Рупча от хищните башибозуци. Ако неговите богатства да ги притежаваше някой българин, то едва ли и той щеше да бъде по-добър.

Днес по пътя за това място просто се минава. Малцина са онези, които знаят или се замислят за историята на остатъците от някаква сграда. Аз също не я знаех. И не се бях замисляла.

Научих я случайно от един от служителите на фирма за превоз. Човекът просто реши да сподели, а аз го слушах с огромно любопитство. По колко ли места минаваме и не забелязваме историята? Ставаме ли любопитни, когато научим някой факт или просто подминаваме. Точно сега бях любопитна. 

Любопитна съм също да разбера какво ще се случи с това пространство след години. Любопитна съм да се върна през есента и да разгледам още, когато паднат листата на дърветата. Любопитна съм точно през есента да мина през бариерата, която почти сигурна съм, че е поставена в близките няколко години.

Защото през нашите пътища някога са вървели други. Уважавани и отричани, изградили и заграбили, но хора, които са оставили следа в земите ни.