Прехапала съм силно устните си, гледам в монитора, пръстите ми са върху клавиатурата, но не се движат. Не знам как да започна, как да продължа и как да довърша този текст. И съм сигурна, че след публикуването му, дълбоко в себе си ще осъзнавам, че може да звучи и по друг начин и да носи в себе си пропуснати усещания.
Но също така знам, че ще ми простите. Днес в рубриката „По следите на българските занаяти“ ще си говорим за една зашеметяваща дама. Тя не просто е носила в себе си усещане за жена. Тя го е създавала.
Ако сте слушали за нея – много скоро ще ме разберете. Ако не сте – никога няма да забравите нейното име. Защото тя е:
Пелагия Видинска – модната диктаторка на Царство България!
Българската Коко Шанел
Личността, наложила българските шевици на европейския пазар
Тя е и още много. Но за да си навържем пъзела, нека започнем от самото начало и да се опитаме да разгадаем повече за силата на характера на една жена, която е умеела да се бори, не се е страхувала да се доказва и е имала таланта да „преобрази лика на историята“.
Малкото момиче с големи мечти
Пелагия се родила в София през 1896-та година. Нейният баща Тодор Кръстев работил като фелдфебел. Част от службата си прекарал във Видин. Оттам дошло и фамилното му име, което предал на дъщеря си.
Тя от малка знаела, че някой ден ще се занимава с мода и често казвала, че ще стане шивачка. Едва ли обаче някой от близките ѝ взимал думите сериозно. Все пак детето живеело във време, в което мястото на жените от добри семейства не било на работа.
Казват обаче, че съдбата подкрепя смелите. И явно наистина е така. Може би точно по тази причина животът я изпратил в Солунската гимназия, където младата дама овладяла немския и френския език. Умения, които на по-късен етап са спомогнали много за развитието на професионалната ѝ кариера.
Пътят към целта
Младата дама започнала да пътува, за да разгадае тенденциите в европейската мода и да почерпи от опита на признати творци в областта. Дотук нещо съвсем нормално. По-интересното обаче било там, че тя не следвала сляпо чужди тенденции. Напротив – създавала и шиела модели, които да отговарят на нейните виждания, а именно – дрехи, които били вдъхновени от българската фолклорна носия.
Шевици, бродерии – елементи, които няма как да останат незабелязани, украсявали най-фините от най-фините платове, с които работила. Предполагам, че компромиси с модата, за нея е звучало като мръсен израз. И по тази причина и до днес се говори, че такива не съществували.
Първоначални реакции
Първоначално най-видните дами от обществото ни наблюдавали нейното творчество с немалка доза пренебрежение. Много от тях не виждали красотата на родните мотиви и ги приемали за нещо, което трябва да си остане заровено в скриновете. Това обаче била тяхната гледна точка.
Днешната ни героиня си имала свои виждания и не се повлияла от странични такива. И това дало резултат. И то грандиозен за времето си. Европа научила за нашия творец, възхитила се на родните мотиви в дрехите, пожелала да носи същите…
Франция например…
Пелагия била част от модно ревю в Париж. Там представила своя колекция дрехи с родни мотиви. Нейните модели предизвикали възторг, любопитство и желание да притежават част от тази красота. Дори известна тамошна модна къща пожелала да подпише договор с нашенката.
Нейният талант бил оценен и в България
Царица Йоанна и царското семейство, придворни дами, една от ненадминатите ни оперни певици, внучка на Никола Балкански, братовчед и сподвижник на Георги Сава Раковски – Мими Балканска, първата жена удостоена с титлата „Мис България“ са били част от нейните клиенти.
Най-голямо щастие обаче Пелагия изпитвала в моментите, в е които преобличала момичета и жени без финансови възможности, но заслужаващи да изглеждат и да се чувстват добре – дори в една единствена рокля.
Та тя вече имала и свое собствено ателие, разположено на софийската улица „Леге“ 6. Един малък рай напомнящ на едно малко момиче, но с големи мечти.
Историята обаче се завърта. И няма как да знаеш къде ще бъдеш утрешния ден.
Пелагия изгубила модната си къща.
Но не избягала от себе си, от таланта си и от уменията си. Тя шиела сценичните костюми, които били предназначени за Държавния фолклорен ансамбъл, който днес носи името „Филип Кутев“. Превърнала се във водещо лица на ателието за шивачество при Народния театър.
Дали е била щастлива – не знаем. Но със сигурност е била зашеметяваща!
И не! Тя не е българската Коко Шанел. Коко Шанел е френската Пелагия Видинска!
Или сравнението е безумно.
Всяка от тях е била жена с талант и воля да докаже уменията си. Собствен почерк. Далеч не е редно да се съпоставят. Защото съпоставката автоматично води до наслагване и направа на критерии. А в случая те нямат никаква роля. Водещи са вярата в собствените възможности и упоритата работа, за да си най-добрият.
Струва ми се притеснително, че не се говори за личности като нея
Та те се открояват. И ги имаме в своята история. Имаме ги и в днешния ден, но не ги забелязваме. И това пагубно…
Дали ако се правеше децата нямаше да се развиват с идеята, че не е задължително да се вписваш, за да блестиш. Дали ние нямаше да запълваме дните си с повече смелост и крачка към осъществени идеи. Щяхме ли да бъдем онези хора, които знаят как да действат, за да постигнат целите си. Може би щяхме, но добрите примери част от нас си ги търсят сами…
Историята на Пелагия обаче ни напомня, че не съществува идеален свят, перфектно време и успехът не се полага по наследство. Трябва да вярваме в силата на идеите си, когато никой не вярва в тях. Да се връщаме към корените си, дори да ги определят като отживелица и че ако не се харесваме на аудиторията, не е нужно да се вписваме. Можем да създадем нашата – онази, която иска да се впише в собствените ни виждания.
Тази жена е била творец, и създател на живота, който е вярвала, че заслужава. Тя е българката, която е показала на света красотата и силата на нашите шевици. Тя е царицата на модата в нашата родина. И заслужава да запомним нейното име.
Дълго спорихме с моя близка приятелка дали тази жена е била занаятчия.
Според нея отговорът е „не“, но аз съм убедена, че е била и такава. И написах този текст според вътрешното си усещане. Да, тя е била и дизайнер, и моделиер, и е шиела дрехи. А шивачеството си е занаят, което бе прекрасен повод тази история да бъде разказана…
Нека запалим Искрата! Може би сте занаятчия или познавате такъв човек, чиято работа заслужава да бъде позната на обществото. Пишете ни на iskra@iskra.bg, за да разкажем за неговия професионален път и попрището, което е признал за свое.
