По следите на българските занаяти днес ще ни отведе в родопското село Смилян и ще ни запознае с историята на дърводелеца Раденко Велинов и неговата мисия – да спаси една загиваща сграда и да я превърне в център за изкуства.
Раденко е родом от горепосоченото населено място. Там е минала една немалка част от живота му. После съдбата го е отвела в различни части на света – Шотландия, Америка, Великобритания. На всяко едно от тях се е чувствал добре, работил е за най-добрите специалисти, които се занимават със занаяти. Открил е много приятели и още пази връзката си с тях. В един момент обаче е взел решение – да се прибере в България и да се установи в родното си място:
„Докато бях в Шотландия, работих с майстори на мебели. Наблюдавах колко сплотени са творците в тази страна и исках това нещо да го видя и в нашата родина. Първоначалната ми идея беше да си дойда и да си направя своя работилница, но после реших, че мога да привлека и други хора, с които заедно да работим за запазването и предаването на българските занаяти.“
„Навсякъде е хубаво, имам добри впечатления. Желанието ми обаче е да оправим нашата си държава. Какво ще се случи, ако всеки от нас замине? А и нашите родители заслужават да виждат децата си. Не заслужават да живеем далеч от тях.“
Желанието на Раденко за една по-добра страна, неговото родно място и рухналата сграда, в която някога се е помещавала емблематичната за Смилян Пречиствателна станция, го накарали да вземе решение – да я възстанови и да я превърне в среда за творци:
„Мястото се намира точно зад моя дом. Някога тук кипеше живот, а после всичко спря. Беше тъжно да гледам тази пустота и реших, че мога да привлека още хора и да спомогнем за съществуването на това място.“
Майсторът подчерта, че няма за цел проектът да носи финансова печалба. Напротив – идеята е хората да имат досег до занаятите, децата да видят и усетят магията на тези творчески занимания:
„Събирам екип, вече има занаятчии, които искат да се включат. Всеки майстор ще има свобода да работи по поръчките и проектите си. Идеята е обаче да отделя 2 дни в седмицата, които да посвети на работилници и уроци, в които да предава своите знания на следващите поколения.“
„Никой не може да ти вземе това, което можеш и знаеш. В Шотландия всички са задружни, изпитват радост да обучават други хора. Това ги прави щастливи. При нас също може да бъде така.“
Раденко разчита основно на помощта на семейството и приятелите си. В дейностите обаче се включват и доброволци. Една част от тях са чужденци, които живеят в България – шотландец, англичанин, французин. Вълнуват се и работят с удоволствие на мястото.
Голяма част от местните жители са резервирани и обезверени. Чакат да видят какво ще се случи, дали идеята ще се реализира, дали ценностите имат силата да надделеят над разрухата. Раденко Велинов също не знае какво ще стане след пет години. Не е от хората, които обичат да мечтаят. Той прави друго нещо много по-добре:
Действам сега и давам най-доброто от себе си!
Нека запалим Искрата! Може би сте занаятчия или познавате такъв човек, чиято работа заслужава да бъде позната на обществото. Пишете ни на iskra@iskra.bg, за да разкажем за неговия професионален път и попрището, което е признал за свое.
