Когато се срещам с майсторите на България, за да създадем заедно рубриката „По следите на българските занаяти“ усещам, че все по-трудно намирам думите, с които да представя тези прекрасни личности. Хора, които носят енергията на трудолюбието, вдъхновението, добротата. На готовността, с която позволяват на всеки, който има желание, да се докосне до техния магичен свят.
Онзи свят, в който майсторите разчитат на собствените си две ръце, за да изваят произведенията си. На волята да не се отказват пред предизвикателствата, а да учат от тях. На знанията, които притежават и ги правят изключително интересни събеседници.
Днешният гост е майстор Стефан Чаков, който е в сферата на селските ковачи или иначе казано карадимирджийте. Той е родом от Крън, община Казанлък, където днес се намира и работилницата му. С отворено сърце посреща голям брой гости в своето работно пространство и е готов да потопи желаещите в магията на занаята си.
С него се общува с изключителна лекота, а скромността и човечността, които носи със себе си, ни карат да се почувстваме поне за малко като в страниците на българска приказка.
Стефан Чаков и „Железният светилник“. Видео: Личен архив.
Има ли още такива хора? О, да! Има!
И когато отворим очите си, за да ги видим, усещаме с цялото си сърце колко безценни са всъщност. И ако си представим, че до всяко добро същество застане още едно, то тогава животът би бил чуден, неговата история го доказва.
В интервюто ще чуете:
- защо нарича свои съселяни, които не са вече между живите „благородници“ и каква е причината да са били наистина такива;
- как е запалил искрата – една млада жена от Швейцария да стане негов чирак и да научи български език за няколко месеца;
- Какво дава на своите чираци и защо смята, че в днешно време е срамота един майстор да не предава знанията си;
- Какво означава да си истински благодарен на това, което имаш;
- и още любопитни факти от сферата, в която твори.
Приятно слушане!
Интервю със Стефан Чаков
Докато го слушам, докато го гледам, ми става леко на душата. Той е майстор, той е човек, навярно той е всичко онова, което иска и може да бъде. Създава своите творения от сърце и душа, щастлив е, че с най-близките му хора са здрави и за това, че може да работи.
Има златни ръце и знания, които стигат за написване на цяла духовна и научна енциклопедия. И е готов да ги раздава на всеки, който иска да учи, да знае, да усети този далечен за много от нас, но пъстър и чист свят.
Ако имате път към селището му – посетете го. Ако не сте планирали пътешествие в тази посока – направете го целенасочено. Вярвам, че който пристъпи прага на работилницата му, няма да си тръгне същият човек.
Надявам се, че с това интервю и Вашата събота започна по-смислено и вдъхновяващо като моята. Нямах търпение да излезе и да споделя преживяването си с още хора. А сега се вслушайте в сърцето си и потърсете онова, което ще превърне деня Ви в преживяване, изпълнено с емоция.
До следващата ни среща! А дотогава:
Нека запалим Искрата! Може би сте занаятчия или познавате такъв човек, чиято работа заслужава да бъде позната на обществото. Пишете ни на iskra@iskra.bg, за да разкажем за неговия професионален път и попрището, което е признал за свое.
