По следите на българските занаяти: Теменужка и магията на траханата

Мисля, че никога не съм обичала трахана, но винаги ми е звучала и изглеждала като храна, която е излязла от приказките. Днес това мое усещане бе потвърдено от една жена, която за мен е носител на най-красивите български ценности.

Тя не просто приготвя трахана, тя говори с огромна любов за това ястие, сякаш е живо същество. И май наистина е такова… Тя изследва, съхранява и предава традициите в традиционната българска кулинария. И щом поговориш с нея, сякаш се къпеш в светлина, замисляш се за редица неща. И преди да те грабнат „важните“ дела, се чувстваш малко по-осъзнат човек.

Толкова съм щастлива, че в рубриката „По следите на българските занаяти“  ни гостува Теменужка Матева или както я наричат повечето хора – Нуша. Тя ще ни разкаже: 

• кога и защо започва да се занимава с приготвянето на трахана;
• защо това се превръща в нейна мисия;
• какви са процесите, за да се стигне до завършен продукт;
• създаването на Школа „НОЩВИ“ за традиционна трахана и магията, която се случва в нея;
• Поука нарочно няма. Всеки може да си я извлече за себе си…

Приятно пътуване из мислите на Нуша…

„Траханата не е просто храна. Тя е много повече – усещане за близост, за семейство, за сплотеност, за любов. Опитайте се да си представите една голяма софра, по средата наредена една тава надробена с трахана, а около нея цялото семейство. И всички лапат с лъжицата и им е хубаво. Остава малко от траханата и всички се дърпат и оставят последния залък – за по-малкия, за по-стария, за по-болния. Тук не става въпрос просто за ядене, става въпрос за човечност.“

Когато станала баба Теменужка решила, че трябва да предаде това, което носи в спомените си, в ума си, в сърцето си. Може би защото самата тя винаги се е чувствала силно свързана със своята баба. Почувствала се длъжна да предаде и на децата си, и на внука си онези малки елементарни човешки ценности, защото твърди, че храната възпитава:

„Представете си един самотен човек, който върви по улиците и ръфа нещо, което си е купил от магазините. Крачи, крачи, стига до един кош и изхвърля последната огризка. После продължава да върви. В този кош той е изхвърлил един самотен залък. Чрез траханата искам да предам посланието да не сме последните хора на улицата с последния самотен залък. Да съхраним и да предадем мъдростта и на децата. Да мислят за последния залък, за човека, който също стои на софрата.“

Тази мъдрост е узрявала през годините, но е заложена още в детството, в преживяването, в спомените, в семейството:

„Баба беше много мъдра жена. Когато правихме трахана, се събирахме всички братовчеди. Знаехме колко е дълъг процеса и всички се изреждахме да помагаме в него, то си беше работа. А едно поколение назад си е било и защита на дома срещу глада. Винаги се правеха големи количества. По този начин баба ни научи да ценим храната, а щом цениш храната, цениш труда, земята, хората.“

Тук зададох на Теменужка един много нелеп въпрос: „Защо наричат траханата жива храна?“. Не знам какъв отговор очаквах освен очевидния – защото се прави с квас, но за процесите на приготвянето обясни с усмивка:

„Тя наистина е жива. Всички знаем, че се приготвя с квас, а квасът е жив. Ние го правим с дива ферментация от билки, берем ги рано, знаем коя с какво ни помага. И така – първо си събираме нужните билки и правим кваса, т.е трябва да направим ферментация от тях. Когато ферментира, взимаме течността и започваме да правим същинския квас с брашна. Когато кипне кваса с брашната се меси траханата. Иска се много месене, за да е тестото много сухо и твърдо. Оставя се пак да втаса и се изсушава, като в даден момент на месене се намесва и булгурът“.

„Булгурът пък е съвсем отделен продукт. Той леко се поизмива, суши се, след това се минава през каменна мелница, наречена хромел, люспиците останали от житото се пресяват, пак се накисва леко и се добавя към траханата. После вече се добавя брашно, в моя случай лимец, защото държа на качествения продукт. Години след като започнах да правя трахана разбрах, че и баба си е имала градинка специално за лимец“. 

Гордост за нашата гостенка е нейната Школа „НОЩВИ“. Създала я е по ред причини. Една от най-големите е в това, че на този продукт му е много рано да влезе в цех, да стане комерсиален и да изгуби качествата си.

В школата тя организира събития за приготвяне на трахана, като учебния ден продължава 5-6 часа и посетителите успяват да минат през всеки етап на процеса. Единствено част от нещата са готови предварително, защото самият процес е много по-дълъг от броени часове: 

„Хората буквално си тръгват влюбени и разревани – от мъка по човешкото отношение, по това да има близост и топлина, по усещането. Аз няма как да се познавам с всички участници, но когато си тръгват, ние вече сме близки.“

Една жена си дошла специално от Белгия, за да участва. Вече са приятели, защото:

„Траханата сплотява хората!“

„Надявам се да събудя повече хора за тази магия“.

Това беше разказът на една жена, която е пазител на традициите. Една жена, която превръща страстта си в мисия. История за детството, което чертае пътища…

Нека запалим Искрата! Може би сте занаятчия или познавате такъв човек, чиято работа заслужава да бъде позната на обществото. Пишете ни на iskra@iskra.bg, за да разкажем за неговия професионален път и попрището, което е признал за свое.