Когато утре руският президент Владимир Путин се присъедини към виртуалната среща на върха на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка), организирана от Пекин, той за първи път ще присъства на форум с лидерите на най-големите икономики, откакто започна инвазията си в Украйна по-рано тази година. За руския лидер това би могло да бъде добра възможност, тъй като лицето му ще бъде показано на екрана заедно с лицата на други лидери, чиито страни влизат в тази група – китайския лидер Си Дзинпин, индийския Нарендра Моди, бразилския Жаир Болсонаро и южноафриканския Сирил Рамафоса.
Както изглежда, това е сигнал, че Русия, макар и засегната от строги санкции и предупреждения за инвазията, не е сама. Това е послание, което може да даде ясен отзвук, предвид факта, че седмици преди инвазията Китай и Русия обявиха, че отношенията им са „без граници„, а след това нито един от лидерите на страните от БРИКС не осъди открито действията на Русия, макар че до известна степен всички тези приятелски настроени нации имат интерес да не засвидетелстват подкрепата си, тъй като това би довело до напрежение със Запада.
На по-дълбоко ниво инвазията на Путин вероятно ще усложни допълнително нещата за БРИКС – съществуващата повече от десетилетие група на големите развиващи се икономики, която от доста време насам страда от недоверие между членовете и несъвпадащи идеологии. Въпреки това решението на групата да проведе 14-ата си годишна среща на върха отразява мнението на страните от БРИКС за световния ред и съответно за ситуацията в Украйна, което се различава от това на Запада, смятат експерти.
„Говорим за някои много влиятелни икономики, чиито лидери са готови да се срещнат с Путин, дори и да е само на виртуална платформа. Фактът, че Путин е добре дошъл, както и че страната му не е парий, а той не е отхвърлен- Русия участва в рутинен ангажимент, който се е осъществявал всяка година и продължава да се осъществява, е голям плюс за руския президент.„, твърди Сушант Сингх, старши сътрудник в Центъра за политически изследвания в Ню Делхи.
Макар че страните твърдят, че е по-добре да работят съвместно с Русия, отколкото да са против нея, контрастът продължава да се изостря. Срещата на върха на БРИКС ще бъде последвана дни по-късно от срещата на блока на водещите развити икономики в света – Групата на седемте (Г-7), които са единни в позицията си срещу руската агресия.
Трудни времена
За разлика от Г-7, на срещата на върха утре се очаква БРИКС да действа внимателно по отношение на Украйна, като вероятно ще се изкаже в полза на мирното разрешаване на проблема, макар че членовете му може внимателно да призоват западните страни да проучат въздействието на санкциите си върху световната икономика, твърдят експерти.
Китай– тазгодишният домакин, който е най-мощната в икономическо отношение страна от петте, които заедно формират около 1/4 от световния БВП, изглежда ще се съсредоточи върху собствения си дневен ред, а именно да популяризира новите си инициативи за глобално развитие и сигурност и да се противопостави на това, което смята за изграждане на нов „блок“ от страна на Съединените щати. Според Си Дзинпин страните от БРИКС трябва да укрепват взаимното политическото си доверие и сътрудничеството в областта на сигурността, да координират действията си по важни международни и регионални въпроси, да се съобразяват с основните интереси на всяка от тях и да се противопоставят на хегемонизма и авторитарната власт. По време на речта си пред външните министри на страните от БРИКС миналия месец, той призова групата да насърчава развитието в този “ труден период на сътресения и трансформации“.
От самото си създаване на групата БРИКС, към която през 2011 г. се присъедини и Южна Африка, призовава за по-мащабно представителство на големите нововъзникващи икономики на световната сцена и се обявява срещу това, което смята за непропорционално доминиране от страна на западните сили. Това означава настояване за реформи в Международния валутен фонд и Световната банка, а понякога и отправяне на завоалирани нападки към действията на НАТО.
Страните обсъждат и важни въпроси като това как да уреждат търговията в рамките на собствените си валути и извън системата на щатския долар – въпрос, който вероятно ще придобие по-голяма актуалност за БРИКС след санкциите на Запада срещу Русия, смята Шахар Хамейри, професор и специалист по политическа икономика в Университета на Куинсланд в Австралия. Тези санкции попречиха на Руската централна банка да има достъп до повечето транзакции в щатски долари, наложиха други санкции на банки и извадиха големи институции от международните банкови системи. Това принуждава държавите, които продължават да развиват бизнес с Русия, да търсят нови начини да избегнат нарушаването на санкциите. Такъв е случаят с Индия и Китай, които остават крупни купувачи на руско гориво.
Джуджето пак няма да излезе от бункера, там ще си изгние!