След като пропълзява в килията си, Лий Йонг-Джо получава заповед да седне с кръстосани крака с ръце на коленете, пише „BBC“. На жената не ѝ е позволено да се движи цели 12 часа през деня. Леко бъркане или тих шепот на съкилийниците ѝ щяха да бъдат строго наказани. Имала ограничен достъп до вода и ѝ давали само няколко смлени царевични люспи за ядене. Йонг-Джо споделя:
„Чувствах се като животно, а не като човек.“
Тя каза заяви пред изданието, че е прекарала часове на разпити, за да обясни защо е направила нещо, което много от нас приемат за даденост – напуснала е страната си. Тя се опитва да избяга от Северна Корея през 2007 г., но е хваната в Китай и е върната обратно. Жената прекарва три месеца в центъра за задържане „Онсонг“ в Северна Корея близо до китайската граница, в очакване на присъда.
Докато седеше в килията си, тя се вслушваше в „клак-клак клак“ – звука на металните накрайници на ботушите на пазача, докато той патрулира отвън. Той вървеше напред-назад. Когато звукът се отдалечи, Йонг-Джо рискува и прошепна на един от съкилийниците си:
„Щяхме да говорим за планове за ново дезертьорство, планове за среща с брокери, това бяха потайни разговори.“
Затворът има за цел да възпира хората от бягство от Северна Корея – очевидно не действа на Йонг Джо или на съквартирантите ѝ. Повечето чакат да бъдат осъдени за опит да напуснат страната. Но плановете на Йонг-Джо са подслушани. Ето какво разказа жената:
„Пазачът ме помоли да дойда до решетките на килиите и да си протегна ръцете, а след това започна да ми бие ръцете с халка за ключове, докато се надуха и не посиняха. Не исках да плача заради гордост. Тези пазачи смятат тези от нас, които са се опитали да напуснат Северна Корея, за предатели.“
„Можете да чуете как другите нанасят побои заради килиите, които споделят този коридор. Бях в килия три, но чух побои от килия 10.“
Система за потискане
Йонг Джо е сред повече от 200 души, които са допринесли за подробно разследване на Korea Future за нарушения на международното право в затворническата система на Северна Корея. Организацията с нестопанска цел е идентифицирала 597 извършители, свързани с 5181 нарушения на правата на човека, извършени срещу 785 задържани в 148 наказателни заведения. Доказателствата са събрани и поставени в база данни с надеждата, че един ден виновните могат да бъдат изправени пред съда.
Северна Корея винаги е отричала обвиненията в нарушения на човешките права. „BBC“ се опита да се свърже с представител на Северна Корея, за да отговори на това разследване, но не получи отговор.
Групата също така създаде 3D модел на центъра за задържане „Онсонг“, за да позволи на хората да видят сами условията. Съдиректорът на Korea Future в Сеул Суйон Ю каза пред медията, че затворническата система и насилието в нея се използват за „потискане на населението от 25 милиона души“.
„Във всяко интервю, което провеждаме, сме свидетели как това се е отразило на човешките животи. Една от интервюираните плака, докато разказва, че е била свидетел на убийството на новородено бебе.“
Множество обвинения за злоупотреби
В момента Северна Корея е по-изолирана от света, отколкото някога е била. Страната е управлявана от семейство Ким в продължение на три поколения и от гражданите й се изисква да покажат пълна преданост към семейството и настоящия му лидер Ким Чен-ун. Пандемията от COVID доведе до още по-строг контрол както в страната, така и на границата.
Наложени са по-строги присъди лишаване от свобода на онези, които се опитват да надникнат във външния свят – включително тези, които гледат чужди драми или филми. Моделът на насилие в системата се повтаря в показания след показания и в затвор след затвор. Има множество обвинения за изнасилване и други форми на сексуално насилие. Оцелелите също казаха на организацията, че са били принудени да направят аборт.
В един случай в холдинговия център на провинция Северен Хамгьонг, интервюиран е станал свидетел на друга задържана, която е била принудена да направи аборт, докато е бременна в осмия месец. Тя твърди, че бебето е оцеляло, но е било удавено в леген с вода. Има пет случая, в които свидетели описват екзекуции.
Една крачка по-близо до справедливостта
Йонг-Джо в крайна сметка беше осъден на три години и половина затвор. Тя казва:
„Бях притеснена дали ще съм още жива, докато завърша присъдата си. Когато отидете на тези места, трябва да се откажете да бъдете човек, за да издържите и оцелеете.“
Саером също беше в Центъра за задържане „Онсонг“ през 2007 г., но тя припомни, че побоищата в затворите на Държавна сигурност в Северна Корея са били по-лоши. Ето какво потвърди:
„Те бият бедрото ти с дървена пръчка. Влизаш, но изпълзяваш. Не можех да гледам как бият други хора и ако си обърна главата, щяха да ме накарат да го гледам. Те убиват духа ти.“
„Ако има начин, искам те да бъдат наказани“, заяви Саером, докато разказваше повтарящия се кошмар от престоя си в затвора. Тя каза, че сега изпитва удоволствие от всеки момент на щастие в новия си живот в Южна Корея.
Преследването на тези случаи ще бъде трудно, но това разследване има принос от експерти от Международния наказателен съд. Доказателствата също ще бъдат допустими в съда и се предоставят свободно. Саером и Йонг-Джо ни казаха, че се надяват този доклад да ги доближи до справедливостта, за която жадуват.
