Бившият китайски премиер Ли Къцян почина от инфаркт на 68 години, предава „BBC“.
Държавните медии съобщиха, че той е починал 10 минути след полунощ в петък, въпреки „всеобхватните“ усилия да бъде съживен.
Някога Ли беше смятан за бъдещ лидер на страната, но беше изпреварен от президента Си Дзинпин. Обучен икономист, той заемаше втората най-висока позиция в Китай, въпреки че през последните години беше nedwusmisleno изолиран сред висшето ръководство на Китай. Той беше единственият действащ висш служител, който не принадлежеше към групата на лоялните на Си. Ето какво коментира пред „BBC“ Иън Чонг, чуждестранен учен в мозъчния тръст Carnegie China:
„Смъртта на Ли означава загуба на виден модераторски глас сред висшите нива на Китайската комунистическа партия, като очевидно никой не може да поеме мантията. Това вероятно означава още по-малко ограничения върху упражняването на власт и власт от г-н Си.“
Ли, който се оттегли като премиер през март тази година, получи внезапен инфаркт в четвъртък и почина рано в петък, докато беше в Шанхай. Смъртта му е широко оплаквана в китайските социални медии, като мнозина изразяват шок и скръб – въпреки че изглежда, че коментарите на много публикации са били ограничени.
„Това е твърде внезапно, той беше толкова млад“, написа потребител на китайската социална медия Weibo. Друг сравни смъртта му като загуба на „стълб на нашия дом“.
Но кончината на Ли Къцян изглежда беше омаловажавана в държавните медии. В краткото първоначално изявление на държавния информационен бюлетин Xinhua не беше предоставено официално изявление, което да обобщи мнението на партията за кариерата на Ли – все още не е публикуван официален некролог.
Смъртта на бивши китайски лидери предизвика протести в миналото. Изливането на траур по време на смъртта на Дзян Дзъмин миналата година беше възприето като фина критика към президента Си.
Ли беше известен като една от най-умните политически фигури на своето поколение. Той беше приет в престижния Юридически факултет на Пекинския университет скоро след като университетите бяха отворени отново след Културната революция на Мао, по време на която се смята, че са загинали милиони хора. Той е най-известен извън Китай с индекса Li Keqiang, термин, въведен от The Economist като неофициално измерване на икономическия напредък на Китай.
Човекът, който „го каза, както е:
Ли идва от скромно семейство и е син на местен служител. Той е роден през юли 1955 г. в окръг Дингюан в източната китайска провинция Анхуей. Той се издига в йерархията, като става най-младият губернатор на провинция в Китай и по-късно печели място във висшия ешелон на централното ръководство на партията, Постоянния комитет на Политбюро.
В един момент имаше спекулации, че той ще бъде подготвен да наследи предшественика на Си Ху Дзинтао. Той беше широко смятан за протеже на Ху и беше последният назначен от администрацията на Ху, останал в Постоянния комитет на Политбюрото, преди да се оттегли през март тази година. Годините на Ху се разглеждат като време на отваряне към външния свят и повишена толерантност към нови идеи.
Ли беше известен с това, че е прагматичен в икономическите политики, с акцент върху намаляването на разликата в богатството и осигуряването на достъпни жилища. Пред програмата Newsday на „BBC“ Берт Хофман, професор в Националния университет на Сингапур, заяви:
„Той беше много ентусиазиран открит човек, който наистина се стремеше да изведе Китай напред и улесняваше открития диалог с хора от всички сфери на живота.“
Ли ще бъде запомнен с това, че е „отворен и реформист в своята икономическа ориентация“, допълва д-р Чонг.
„Той беше повече технократ, отколкото идеолог или лоялист.“
Ли настоя за политики за насърчаване на предприемачеството и технологичните иновации, особено сред младите хора. В партия, доминирана от инженери, той беше икономист, станал известен с това, че „казва нещата така, както си е“ – публично признавайки икономическите проблеми на Китай като средство за намиране на решения.
Неговата икономическа политика на структурни реформи и намаляване на дълга, наречена „Likonomics“, имаше за цел да намали зависимостта на Китай от растежа, подхранван от дълга, и да насочи икономиката към самоустойчивост.
Но през 2016 г. статиите в партийния рупор People’s Daily изоставиха „Likonomics“ в полза на икономическите мисли на Си, които наблягаха на микроикономическите реформи и препоръчваха промени в предлагането.
Хофман добави, че Ли ръководи голямата кампания на Китай срещу замърсяването на въздуха по време на своето време като министър-председател, известно като „обявяване на война“ срещу замърсяването през 2014 г. и признаване на най-високо ниво, че това е криза за страната – което води до значително намаляване на замърсяването и свързаните с него здравословни рискове.
Краят на мандата на Ли беше затънал в кризата с нулев COVID в Китай. По време на най-лошия период той предупреди, че икономиката е под огромен натиск и призова служителите да внимават да не позволяват на ограниченията да спрат растежа. Той дори се появи без маска публично, преди Китай да отмени политиката си за нулев COVID.
Но когато кадрите трябваше да избират между неговата заповед за защита на икономиката и тази на Си Дзинпин за поддържане на нулев COVID с изключителна дисциплина, това не беше състезание – с Китай, който удвои ограниченията.
Нулев COVID удари силно икономиката на Китай, задушавайки веригите за доставки и затваряйки бизнеси, от икономическия център Шанхай до селските градове.
