Архиепископ Дезмънд Туту, лауреат на Нобелова награда за мир, който помогна за прекратяването на апартейда (разделянето) в Южна Африка, почина на 90 години, предава „BBC“. Президентът Кирил Рамафоса заяви, че смъртта на църковника бележи „поредната глава на траур в сбогуването на нашата нация с поколение изключителни южноафриканци“.
Архиепископ Туту е помогнал за завещаването на „освободена Южна Африка“, добави той.
Туту беше една от най-известните фигури в страната и в чужбина. Съвременник на иконата против апартейда Нелсън Мандела, той беше една от движещите сили зад движението за прекратяване на политиката на расова сегрегация и дискриминация, налагана от правителството на бялото малцинство срещу чернокожото мнозинство в Южна Африка от 1948 до 1991 г. Той е удостоен с Нобелова награда през 1984 г. за ролята си в борбата за премахване на системата на апартейда.
Смъртта на Туту идва само седмици след смъртта на последния президент на Южна Африка от ерата на апартейда, Фредерик де Клерк, който почина на 85-годишна възраст.
Президентът Рамафоса каза, че Туту е „емблематичен духовен лидер, активист срещу апартейда и глобален борец за правата на човека“. Той го описа още като „патриот без да има равен на себе си; лидер на принципи и прагматизъм, който даде смисъл на библейското прозрение, че вярата без дела е мъртва“.
„Човек с изключителен интелект, почтеност и непобедимост срещу силите на апартейда, той също беше нежен и уязвим в състраданието си към онези, които са претърпели потисничество, несправедливост и насилие по време на апартейда, както и потиснатите и угнетени хора по целия свят.“
Фондация Нелсън Мандела беше сред тези, които отдадоха почит, като казаха, че „приносът на Туту в борбата срещу несправедливостта, на местно и глобално ниво, се съпоставя само с дълбочината на мисленето му за създаването на освободително бъдеще за човешките общества“.
„Той беше необикновено човешко същество. Мислител. Водач. Овчар.“
Известен с любов като Арката, Туту беше незабавно разпознаваем с лилавите си духовнически мантии, весело поведение и почти постоянна усмивка. Той не се страхуваше да покаже емоциите си публично, включително запомнящо се смее и танцува на церемонията по откриването на Световното първенство по футбол в Южна Африка през 2010 г.
Въпреки популярността си, той не беше човек, който е обичан от всички. Той беше много критичен към правителството в ерата след апартейда, когато на моменти смяташе, че представя погрешно Южна Африка.
Ръкоположен за свещеник през 1960 г., той продължава да служи като епископ на Лесото от 1976-78 г., помощник-епископ на Йоханесбург и ректор на енория в Соуето. Той става епископ на Йоханесбург през 1985 г. и е назначен за първия чернокож архиепископ на Кейптаун през следващата година. Той използва ролята си на висок профил, за да говори срещу потисничеството на чернокожите в родната си страна, като винаги казваше, че мотивите му са религиозни, а не политически.
След като Мандела стана първият чернокож президент на Южна Африка през 1994 г., Туту беше назначен от него в комисия за истината и помирението, създадена за разследване на престъпления, извършени както от бели, така и от черни по време на ерата на апартейда.
На него се приписва и измислянето на термина Rainbow Nation, за да опише етническата смес на Южна Африка след апартейда, но в последните си години той изрази съжаление, че нацията не се е сплотила по начина, по който той е мечтал.
