Великият американски актьор Сидни Поатие е починал на 94-годишна възраст, предаде „Reuters“. Той е човекът, който успя да премине през расовите бариери като първият чернокож, носител на „Оскар“ за най-добър актьор за ролята си в „Лилиите на полето“ и вдъхнови поколение по време на движението за граждански права.
Юджийн Торчон-Нюри, изпълняващ длъжността генерален директор на Министерството на външните работи, потвърди смъртта на Поатие.
Актьорът създаде забележително филмово наследство за една година с три филма от 1967 г. във време, когато сегрегацията преобладаваше в голяма част от Съединените щати.
В „Познай кой идва на вечеря“ той играе чернокож с бяла годеница, а „В разгара на нощта“ е Върджил Тибс – черен полицай, изправен срещу расизма по време на разследване на убийство. През същата година той също играе учител в трудно лондонско училище в „To Sir, With Love“.
Поатие спечели „Оскар“ за най-добър актьор в историята за „Лилиите на полето“ през 1963 г., играейки майстор, който помага на германските монахини да построят параклис в пустинята. Пет години преди това Поатие беше първият чернокож, номиниран за „Оскар“ за главна роля за ролята си в „The Defiant One“.
Неговият образ на Тибс от „В разгара на нощта“ беше увековечен в две продължения – „They Me Call Me Mister Tibbs!“ през 1970 г. и „Организацията“ през 1971 г. – и става основа на телевизионния сериал „В разгара на нощта“ с участието на Карол О’Конър и Хауърд Ролинс.
Другите му класически филми от онази епоха включват „Плаче синьо“ през 1965 г., в който героят му се сприятелява със сляпо бяло момиче, „Джунглата на черната дъска“ и „Стафида в слънцето“, които Поатие също изпълнява на Бродуей.
Поатие е роден в Маями на 20 февруари 1927 г. и е израснал във ферма за домати на Бахамите и е имал само една година официално образование. Той се бори срещу бедността, неграмотността и предразсъдъците, за да стане един от първите чернокожи актьори, познати и приети в главните роли от масовата публика.
Поатие подбира ролите си внимателно, погребвайки старата холивудска идея, че чернокожите актьори могат да се появяват само в унизителен контекст като чистачи на обувки, кондуктори и камериерки.
„Обичам те, уважавам те, подражавам ти“, каза веднъж на Поатие на публична церемония Дензъл Уошингтън, друг носител на „Оскар“.
Като режисьор Поатие работи с приятеля си Хари Белафонте и Бил Козби в „Uptown Saturday Night“ през 1974 г. и Ричард Прайър и Джийн Уайлдър през 1980 г. в „Stir Crazy“.
Поатие израства в малкото бахамско селце Кот Айлънд и в Насау, преди да се премести в Ню Йорк на 16, лъжейки на възрастта си, за да се запише за кратък престой в армията и след това работейки на странни места.
Поатие постига успех на Бродуей в „Ана Лукаста“ през 1948 г. и две години по-късно получава първата си филмова роля в „No Way Out“ с Ричард Уидмарк.
Като цяло той участва в повече от 50 филма и режисира девет, започвайки през 1972 г. с „Бък и проповедникът“, в който си партнира с Белафонте.
През 1992 г. Поатие получава наградата за житейски постижения от Американския филмов институт, най-престижната чест след „Оскар“, като се присъединява към носители като Бет Дейвис, Алфред Хичкок, Фред Астер, Джеймс Кагни и Орсън Уелс.
„Трябва да благодаря и на възрастен сервитьор евреин, който отдели време да помогне на млада черна съдомиялна да се научи да чете“, каза Поатие на публиката.
През 2002 г. почетен „Оскар“ признава „забележителните му постижения като художник и като човешко същество“.
Поатие се жени за актрисата Джоана Шимкус, втората му съпруга, в средата на 70-те години. Той имаше шест дъщери с двете си съпруги и написва три книги – „Този живот“ (1980), „Мярата на мъжа: духовна автобиография“ (2000) и „Живот отвъд мярката: писма до моята правнучка“ (2008).
Поатие е написал три автобиографични книги и през 2013 г. публикува „Монтаро Кейн“, роман, който беше описан като отчасти мистерия, отчасти научна фантастика.
Поатие е посветен в рицар от британската кралица Елизабет II през 1974 г. и служи като посланик на Бахамските острови в Япония и ЮНЕСКО, ООН.
