Починал е проф. Васил Стефанов – дългогодишен директор на Народния театър, съобщава „NOVA“. От театъра го описват като проникновен и задълбочен театрален историк, теоретик и критик, интелектуалец от висока класа. И продължават:
„Показателно и дълбоко вярно е заглавието на една от книгите му – „Народният театър като съдба“, защото проф. Стефанов наистина превърна работата си в Народния театър в своя съдба, пишат още от театъра. Като директор в едни от най-трудните и сложни години – от 1990 до 1999 г. и от 2003 до 2008 г., проф. Стефанов отстояваше и утвърждаваше високите критерии на истинския, жив и необходим театър.“
Кой е проф. Васил Стефанов?
Васил Стефанов (В. Ст. Димчев) е роден на 15 ноември 1933 година в гр. Варна. Завършва във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ (1958). Придобива научните звания доктор (1969) и д-р на изкуствознанието ( 1979 ) след защита на дисертациите „Проблеми на композицията в съвременната българска драма“ и „Абсурдизмът или Театър на отчуждението“.
Работи като литературен сътрудник и редактор в сп. „Театър“ (1958 – 1970) и във в. „Литературен фронт“ (1966-1967), научен сътрудник (1970) ст. н. с. II ст. (1972), ст. н. с. I ст. , проф. (1982) в секция „Теория и история на театъра“ в ИИ при БАН, зам. – директор (1976 – 1983), ръководител на секция „Теория и история на театъра“ (1987 – 1991, от 1995), председател на Научния съвет на ИИ от 1996), член на специализирания съвет по театрознание, киноизкуство и кинознание към ВАК и на комисията към ВАК по литературознание, езикознание и изкуство (1976 – 1985), зав. отдел “ Изкуство“ в сп. „Отечество“ (1975 – 1979), зам. генерален директор на ДО „Театър и музика“ (1979 – 1984) към МК, директор на Народен театър „Иван Вазов“.
Чете курс лекции по съвременен театър (1980 – 1981) в НАТФИЗ, по теория на драмата ( 1991 – 1992 ) и театрален маркетинг ( 1993 ) в СУ „Св. Климент Охридски“, по теория на драмата и театър на абсурда в магистърския факултет към театралния департамент на НБУ (от 1994 ). От 1952 сътрудничи в теоретични и исторически студии, театрални и литературни издания. Автор на сценическата композиция „Стогодишно смешно театро“ (ДТ – Варна, 1968). Носител на национални награди и държавни и международни отличия (френски Орден за заслуги към изкуството и литературата).
Съчинения: Драма и композиция. С., 1965; Съвременен куклен театър. С. 1971; Театрални срещи. С., 1973.; Стогодишно смешно театро. С. , 1973; Абсурдизмът или театър на отчуждението. С. , 1977; Литература и театър. Избр. Произведения. С., 1983; История на българския театър. Т. I. От зараждането до 1878. С., 1997; Присъдата на познавача.
