Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ подкрепя проекта за Постановление на Министерския съвет /ПМС/ за определяне на нов размер на минималната работна заплата /МРЗ/ от 1 януари догодина от 1077 лева. Този размер се базира на законодателството /чл. 244 от КТ/ и трябва да представлява 50% от средната работна заплата /СРЗ/ за периода юли 2023 г. – юни 2024 г. Нарастването представлява 15,4% ръст. Ако погледнем данните на Евростат, растежът на МРЗ не е по-различен отколкото в другите страни от региона. Например в средата на 2024 г., България заема четвърто място по ръст на МРЗ. Преди нас са Полша и Румъния с ръст от 23%, Хърватия с ръст от 20%. При това в тези страни абсолютният размер е значително по-висок от този в България, отбелязват от КНСБ в свое становище, което продължава по следния начин:
„Освен това, ако се проследят данните за равнището на МРЗ към СРЗ по държави, то през 2023 г. България е страната с най-ниско ниво на съотношението. Съответно може да се твърди дори, че приложението на чл. 244 от КТ няма да допринесе за изменение на наблюдаваната картина, т.е. нивото на текущото съотношение, което дава най-реална представа за ситуацията на пазара, ще е под 50%, тъй като ръстът на МРЗ няма да е изпреварващ спрямо темпото на нарастване на СРЗ. Така реално двете величини ще растат с еднакъв темп, естествено при запазване на сегашните текстове в КТ.
В този смисъл, КНСБ няма как да приеме твърдения, че нарастването на минималната заплата пречи на конкурентоспособността на икономиката. Данните на Евростат на разходите за труд наистина показват, че България отчита висок растеж през последните години. Например, в средата на 2024 г. е на второ място по растеж с 15.4%, след Хърватия с 17.6%. Близо до нас са Румъния /15%/, Полша и Унгария /с по 12.9%/. За България ръстът на разходите за труд е естествен процес, който произтича от цялостната тенденция на догонващ ръст на доходите в източноевропейските страни. В контекста на общата идея за възходяща конвергенция, няма нищо по-естествено от това, страни с ниски номинални равнища на доходите да отбелязват значително по-високи темпове на ръст на доходите спрямо страни с високи номинални равнища. В икономиката това се нарича „бета“ – конвергенция и е препоръчителна за малки отворени икономики, каквато е българската.
Налаганите внушения в обществото напоследък, че чуждите инвеститори напускат страната ни и този процес ще се задълбочи при сегашното „рязко движение на МРЗ“, са манипулативни най-малко заради това, че нашата МРЗ е въпреки всичко най-ниска в ЕС.
Евтината цена на труда не трябва да се разглежда като конкурентно предимство. Сравнението с ниската производителност на труда също не може да бъде основание. Тя зависи предимно от високотехнологичните инвестиции и добрата организация на труда.
Безпочвени са опасенията, че увеличението на МРЗ може да доведе до намаление на заетостта на нискоквалифицираната работна сила. Последните данни показват, че през последните две години се отчита най-високия коефициент на заетост /близо 77% / и едно от най-ниските равнища на безработица /между 3,7% и 4.3%/, което е близо до естествената норма.
В този смисъл твърденията, че увеличението на минималната работна заплата рискува да изключи от пазара на труда част от нискоквалифицираната работна ръка по никакъв начин не намира емпирични доказателства както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Такава негативна корелация статистически не само, че не се доказва, а обратно – по скоро може да се твърди, че ръстът на минималната работна заплата в продължителни периоди се съпровожда от ръст в заетостта на нискоквалифицираната работна сила и обратно.
Негативно влияние от повишаването на МРЗ върху заетостта на нискоквалифицираните работници не само че не се установява, а движението на двете променливи в една и съща посока по-скоро е в подкрепа на твърдението, че е налице стимулиращ ефект върху заетостта. През последните три години се наблюдава низходящ трен в една или друга посока на заетостта на нискоквалифицираните работници, но тук в много по-силна степен корелира с икономическата цикличност и появата на извънредни обстоятелства, а в случая на България значително влияние оказва и общият недостиг на работна сила, вкл. и неквалифицирана.
Не бива да се пренебрегва и фактът, че ръстът на МРЗ има съществен принос за повишаване на потреблението, а оттам и за реалния икономическия растеж. За поредна година вътрешното търсене е основният двигател на растежа в България според последните доклади на ЕК, БНБ и МФ. Освен това нашият икономически растеж за второ тримесечие е 1,8%, а този на европейската икономика, едва 0,8%. Разликата идва от повишеното потребление и по-големия му дял при формирането на добавената стойност в икономиката. Последното се получава, когато е налице политика по доходите, вкл. и по отношение на минималната заплата.
В този смисъл МРЗ изпълнява едновременно и икономически и социални функции. Ако за работодателя МРЗ е разход, то за работника тя е доход /източник на средства/ за издръжка на живота и за възпроизводство на работната сила. Пренебрегването на този постулат води до възпроизводство на бедност и демотивация за заетост. Наред с това са в пълно противоречие с първия от цитираните критерии на Директивата /чл. 5, ал. 2/ – за „покупателната способност на законоустановените МРЗ, като се взема предвид издръжката на живота“.
Затова КНСБ настоява адекватността на МРЗ да се тества със заплата за издръжка, базирана на необходими средства за издръжка на живота. Така измерен размерът на МРЗ играе съществена роля за намаляване на бедността и неравенствата и за осигуряване на достоен стандарт на живот.
КНСБ призовава Правителството да предприеме всички необходими действия България да възприеме тристранно одобрената дефиниция на МОТ относно Заплата за издръжка и да организира процес за изчисляване на нейната стойност чрез регулярни изследвания, провеждани през Националния статистически институт /НСИ/. В тази връзка КНСБ предлага учредяване на тристранен комитет, който да съдейства и подпомага НСИ в изработването на методология за определянето на т.н. Заплата за издръжка. Необходимо е този Комитет да бъде създаден и свикан на първо организационно заседание до края на срока за транспониране на Директивата за адекватни минимални работни заплати. Убедени сме, че така ще се гарантира ангажираността на всички заинтересовани страни, прозрачността, надеждността на източниците на данни и методите на тяхната обработка, както и провеждането на периодични прегледи на методологията с оглед актуализиране на модела на потребление на домакинствата, така че да се гарантира достоен начин на живот на работещите българи.
На следващо място КНСБ категорично се противопоставя на твърдения от сорта на „вредното влияние“ на ръста на МРЗ в регионален аспект, което често пъти стига дори до абсурдното предложение за регионални МРЗ. Подобна практика няма в Европа, а за мащабите на малка България тя е просто немислима. Задържането на ръста на МРЗ ще задълбочи проблемите в регионален аспект и ще засили още повече диспропорциите, доходните разлики, бедността и регионалната миграция. Дори 80-милионна Германия с 16 автономни провинции не си позволява да мисли в тази посока.
Нещо повече, изчисленията на ИССИО на КНСБ по области показват, че в крайна сметка чл. 244 в КТ постига ниво на МРЗ към 50% от брутната средна работна заплата в конкретен отрязък от време, но не и през цялата календарна година, за която се прилага нивото на МРЗ. Всъщност, трайно за последните пет години МРЗ гравитира на ниво под 45% от брутната СРЗ. В 1/3 от областите на страната /по последни годишни данни на НСИ за 2023 г./ съотношението на МРЗ е под 50% от СРЗ за съответния район. Все пак в 6 области на страната имаме постигане на съотношение от над 57%, което се очаква да бъде наблюдавано и в края на настоящата и през следващата година. Но в никакъв случай не може да става въпрос за съотношения от сорта на 70% или 80%, каквито постоянно биват цитирани в последно време.
На следващо място КНСБ подчертава, че в държавите, в които има законоустановена минимална работна заплата, не може да се използва или налага термина „брутна“. Статистиката на Евростат не борави с подобни статистически индикатори. Има унифицирани статистически стандарти, които всички страни-членки на ЕС спазват. Няма как да въвеждаме и дефинираме нови количествени индикатори, само за да подкрепим тезата на една от всичките пет национално представителни работодателски организации. В този смисъл, подобни настоявания са лишени от статистическа логика. Освен това, тезата да се сравнява нетна МРЗ с нетна СРЗ е също погрешна, защото на не всички назначени на МРЗ се начисляват допълнителни добавки.
КНСБ счита, че се спекулира с т.нар. от страна на работодателските организации „грешна формула“ – основна МРЗ = 50% от СБРЗ. На първо място, важно е да се каже, че няма понятие „грешна формула“. Има действащо законодателство, а настоящото ПМС, което е обект на дискусия, отговаря изцяло на действащата нормативна рамка, която бе приета още в 48-мото НС с пълно мнозинство, без гласове „против“ или „въздържал се“. С други думи, налице е пълна легитимност на настоящите разпоредби.
Разбира се, не е за пренебрегване фактът, че участието на социалните партньори в настоящия вариант на законодателството е сведено само до консултиране в НСТС. Затова и становището на КНСБ е, че МРЗ за страната трябва да се надгради с механизъм от допълнителни индикатори, съгласно чл.5 от ДАМРЗ, както и на бипартитно договаряне на МРЗ по браншове и отрасли.
В заключение КНСБ подкрепя проекта за ПМС за определяне на нов размер на МРЗ за 2025 г. – 1077 лв., като настоява през следващата календарна година да се предприемат следните стъпки:
НСИ да разработи методология за „заплата за издръжка“ и да започне да я измерва, като стъпи върху приетата дефиниция на МОТ от 2024 г. За целта да се учреди тристранен комитет, който да подпомогне НСИ при изработването на методологията за изчисляване на Заплата за издръжка.
Механизмът за определяне на законоустановената МРЗ за страната да бъде надграден с тестване на нейната адекватност през разработената вече „заплата за издръжка“, като се възприемат и всички останали елементи описани в чл. 5 на ДАМРЗ на ЕК;
Да се пристъпи към договаряне на МРЗ по икономически дейности и образователни степени, които да надграждат законоустановената за страната МРЗ.“
Над 110 млн. са регистрираните електронни прегледи за по-малко от 2 години