Финландският премиер Санна Марин обяви, че до седмици страната ѝ ще реши дали да кандидатства за присъединяване към НАТО. Тя добави, че не вижда причина да отлага решението на съвместна пресконференция заедно с премиера на Швеция. Изказването ѝ съвпадна с доклад до финландския парламент, според който членството в блока може да доведе до „повишено напрежение на границата между Финландия и Русия“, пише „BBC“.
През последните седмици Москва предупреди Финландия и Швеция да не се присъединяват към НАТО. Двете държави са необвързани във военно отношение, но инвазията на Русия в Украйна доведе до увеличаване на обществената подкрепа да станат членове на Западния отбранителен алианс. Шведският лидер Магдалена Андерсон каза пред репортери, че се провежда същият „много сериозен анализ“ като във Финландия и тя не вижда смисъл да го отлага.
Шведският вестник „Svenska Dagbladet“ написа вчера, че Андерсон се стреми да кандидатства за членство навреме за срещата на върха на НАТО в края на юни. Финландия има обща граница от 1340 км (830 мили) с Русия и говорителят на Кремъл Дмитрий Песков подчерта, че Москва ще трябва да балансира ситуацията със свои собствени мерки, ако кандидатурата за присъединяване към НАТО продължи. Марин заяви:
„Няма да давам никакъв график кога ще вземем нашите решения, но мисля, че това ще се случи доста бързо.“
Тя посочи, че членството в НАТО предлага на Финландия гаранцията за сигурност по член 5, при който атака срещу един член се разглежда като такава срещу всички.
Докато двамата лидери се срещнаха в Стокхолм, в Хелзинки стартира прегледът на сигурността на Финландия. Външният министър Пека Хаависто каза, че руската война е променила средата за сигурност в Европа и е наложила преразглеждане на финландската отбранителна политика.
Какво пише в доклада?
Докладът предупреждава, че „военна сила може да бъде използвана единствено срещу Финландия“ и че ситуацията със сигурността в Европа и Финландия е по-сериозна и по-трудна за прогнозиране, отколкото когато и да било след Студената война. Той също така отбеляза, че ако Финландия се присъедини към Блока, страната ще бъде принудена да изразходва до 1,5% повече от бюджета си за отбрана, но добави, че членството в Алианса ще предложи на страната по-голям капацитет за защита. Финландия вече обяви увеличение на бюджета си за отбрана с 40% до 2026 г.
Всяко потенциално кандидатстване също би приветствало кандидатурата на съседна Швеция за членство в блока, добавя документът.
Финландското правителство подчерта, че докладът не включва никакви заключения или представя нови насоки за политиката за сигурност и каза, че няма да бъдат вземани решения, преди парламентът да обсъди своите констатации.
Марин каза пред журналисти, че „всички парламентарни групи, правителството, а също и президентът ще имат възможността да вземат решенията в следващите седмици“. Министърът на отбраната на страната Анти Кайконен коментира, че военната ситуация остава спокойна, но предупреди, че армията трябва да бъде готова за възможни промени. Премиерът коментира по-рано, че Финландия трябва да бъде подготвена за руска атака по време на всеки потенциален процес на оценка на НАТО.
Има съобщения, че Москва е започнала да придвижва военна техника към руско-финландската граница, въпреки че представители на САЩ заявиха, че не са видели нищо, което да потвърди това.
Финландия поддържа политика на военен неутралитет, предназначена да избегне конфронтация с Русия от създаването на НАТО през 1949 г. През 1939 г. страната се бори с инвазия от Съветския съюз в това, което стана известно като Зимна война, но в крайна сметка отстъпи по-голямата част от източната си провинция Карелия.
Управляващата Социалдемократическа партия на Марин традиционно подкрепя политиката на необвързаност и тя го повтори още през март. Но последните проучвания на общественото мнение показват, че обществената подкрепа за присъединяване към НАТО се е покачила от 28% през февруари до 62% миналия месец. Финландия запазва голяма постоянна армия от около 21 500 войници и има капацитет да призове над 200 000 резервисти в случай на война.
