Фондация „Открито сърце“ разказа тежката история на украинка, изгубила бебето си броени дни след раждането си у нас и за трудностите, с които се е сблъскала, за да го погребе.
37-годишната Олга е бежанка, която е пристигнала в страната ни през април. Тя е била бременна в петия месец. Мъжът й е останал в Днепр. Бъдещата майка е живеела в една база, а после – в друга. Тя няма други деца, като дълги години е чакала да забременее. Накрая чудото се е случило и заради това е заминала за България, за да спаси рожбата си.
Олга споделя пред „Открито сърце“ за трудностите, през които е минала, за да намери лекарски грижи по време на бременността. По думите й в поликлиниките, в които е ходила, са й отказвали или са искали по 50 лева на преглед. Не е успяла да намери личен лекар. Ходила е да се моли в Гинекологичното отделение на варненската болница „Света Анна“, но и там са й отказали грижи. Накрая е посетила Родилното отделение на същата болница, където доктори са се смилили да я наблюдават от време на време.
Докато е бременна, Олга е помагала като доброволец на украинските бежанци. Опитвала се е да бъде полезна на общността. Бременността й е протичала безпроблемно и тя е трябвало да роди на 16-ти август. Обаче водите й изтекли 3 седмици преди термина. Била извикана линейка, тя обаче я е закарала в грешна болница и се изгубило време. В крайна сметка стигнали до МБАЛ „Света Анна“, където на регистратурата била оставена да чака над час. Тя споделя, че била приведена в отделението чак след като случаен лекар излязъл от родилното, видял я да чака в родилни болки и се разкрещял на медицинска сестра, че я държи в чакалнята.
Украинката била вкарана в Родилно отделение. След ехограф било установено, че плодът няма сърдечна дейност. Веднага й било направено секцио по спешност. Детето било в кома. Олга си спомня пред фондацията, че 24 часа след раждането е нямала информация какво се случва с детето й. Накрая й било казано, че се бори за живота си. 10 дни майката гледа сина си през прозореца на Реанимацията. След известно подобрение бебенцето вече не било на командно дишане, но сърцето му не издържало и е спряло на 7-ми август. Бежанката прегърнала новороденото си за първи път, едва когато било мъртво.
Медиците й казали, че причината за смъртта е била инфекция. Подобна можела да се получили и заради липсата на околоплодна течност за по-дълго време, пишат от „Открито сърце“ във Facebook, като добавят, че причината може да бъде и друга. Те добавят:
„Трудно е да се спекулира без конкретна информация. Когато почине дете при раждане, в България се прави разследване с някаква комисия. В случая на починали деца на украинки очевидно такива не се правят, а ако се правят, то проформа! Майката е в шок, защото не може да си обясни как при нормална бременност, без индикации за проблеми, дългоочакваното й дете умира. И нейното не е единственото!“
Олга е без пари, защото е изгубила работата си на мениджър във фирма, а мъжът й не работи, откакто е започнала войната. Властите в Украйна са го пуснали у нас, за да погребе детето си.
„И тук ужасът на тези двама родители продължава – повечето украинци са религиозни хора. Родителите много искат да има служба на погребението със свещеник. И какво мислите? Всички свещеници, които са молели им отказват, защото „детето не било кръстено и защото Българската православна църква не одобрява кремацията!“ Представяте ли си?! Казали са им да ходят да молят митрополита, но те са се отказали, заради тотално психично изтощение. БПЦ обърна гръб на хора, които са в огромна нужда. Бежанците от Украйна искат да кремират близките си, за да върнат останките им обратно в Украйна и да ги погребат там! Това, че има война и нечовешки страдания за украинското население, очевидно не впечатлява българската църква, която отказва да изпрати покойници в традициите на тяхната вяра!“, споделят от „Открито сърце“.
Накрая бебенцето с библейското име Матвей, е било изпратено без свещеник и церемония, от двамата си родители – в пълна тишина. По лицата им са падали тихи сълзи, докато са галели ангелското личице на детенцето.
Фондацията, която е платила за погребението, е покрила телцето му с 10 бели гладиоли – „по една за всеки ден, в който тази невинна душица се опитваше да диша и да живее. Такива дни са особено мъчителни, защото в тях няма надежда, а има само скръб“. От „Открито сърце“ благодарят на дарителите за това, че дават възможност да помагат и при такива тъжни обстоятелства.
