Поклонническият поход „Светият път“ през юли 2019 г. е организиран за достойно отбелязване на 550-годишнината от връщане мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир.
Той ще преминава по пътя на монашеската процесия от 1469 г. Маршрутът е проучван в продължение на две години в съвременни условия, като изследванията на историческите факти къде е минавала процесията са докладвани на научни конференции в страната и чужбина. Към него може да се присъедини всеки, за да се докосне до природните красоти на част от страната ни и да посети част от известните, но и не толкова популярни църкви и манастири по трасето.
В продължение на близо месец (01-31 юли 2019 г.), походът ще премине през 4 епархии, 8 области, 19 общини и над 70 населени места.
Поклонението е организирано от Национален инициативен комитет „Светият път“ с председател проф. Пламен Павлов, Професионална гимназия по туризъм „Д-р Петър Берон“ – В. Търново, Туристическо дружество „Академик – ВТУ”- В. Търново, Клуб по пешеходен туризъм – В. Търново, съобщи Евгени Коев от инициативния комитет.
Пътуването е благословено от Великотърновския митрополит Григорий. „Светият път“ съчетава хармонично туризма и поклонничеството, като водещо е духовното начало. Всеки ден се потегля с молитва, като се чете и акатиста на Свети Иван Рилски. В манастирите и част от населените места е предвидено участие в църковните служби, най-често неделни литургии в местните храмове.
Всеки желаещ може свободно да се включи в похода, в който момент поиска и да върви според свободното време и възможностите си.
Маршрутът е организиран така, че в по-голямата част, да е достъпен за хора, които искат да се присъединят. Нощувките са в манастири, в училища, детски градини в селищата, през които се преминава, както и на палаткови лагери. Успоредно с процесията ще се движи автомобил, който ще превозва тежките раници, а хората ще вървят само с лек багаж за деня. На разположение на туристите ще е и водоноска.
Походът е разделен на 5 етапа.
Първият от В. Търново до Никопол и е в периода 30 юни – 7 юли 2019 г. На 1 юли, след Света литургия в Катедралния храм „Рождество Богородично” – В. Търново, ще има награждаване на участниците в Националния конкурс „Светият път – 550 г. от връщането мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир”. След това участниците ще потеглят към Патриаршеския манастир „Св. Троица” – с. Самоводене, след което се отправят към с. Ресен (18 км). На 7 юли в град Никопол е предвидено посещение на неделна Света литургия.
Вторият етап Никопол-Плевен-Луковит е в периода 7-14 юли 2019 г. За 14 юли в местния храм в гр. Луковит е предвидено участие в неделната Света литургия. Преминава се през красиви местности, като част от тях са гр. Плевен – Кайлъка – с. Брестовец – с. Тодорово (на 10 юли) и на следващия ден, когато е предвидено преминаване от с. Тодорово по каньона на р.Чернелка до с. Садовец.
Третият етап е от 14 до 21 юли от гр. Луковит – с. Карлуково и преминава през живописни местности във Врачанския балкан. Сред интересните участъци са с. Карлуково – с. Кунино – с. Долна Бешовица, както и р. Враца – с. Паволче – с. Челопек – с. Люти брод – Черепиш. Ще бъдат посетени два манастира – Тържишки манастир „Св. Пророк Илия” и Бистрешки манастир „Св. Иван Пусти”. Те са по-неизвестни и затова представям част от тяхната история.
Тържишки манастир е наречен така, защото до него е имало тържище още от Второто българско царство.
Намира се намира на 4 км от с. Струпец, община Роман. Разположен е върху рида Гола глава, на 300 м. от река Искър. Няма точни данни кога точно е основан. По време на падането на България под османско владичество светата обител е опожарена, а най-старата й сграда, съхранена и до днес, е съборната църква. Смята се, че храмът се датира от ХVІ в., но има и мнения, че може би е бил изграден през ХІV в. От ХVІ в. са стенописите „Влизането в Йерусалим”, „Успение Богородично” и др.
Възстановяването на обителта започва през 1824 г. Богатият врачанец Димитраки хаджи Тошин наел майстори, които работели през нощта, за да направят покрив на църквата. През 1862 г. до съборната църква е изградена красива каменна чешма с четири чучура, украсена с каменни релефи. През годините манастирът е бил духовно и религиозно средище. Тук подслон са намирали борците за национално освобождение от османска власт Васил Левски, Никола Обретенов и др. През 80-те години на ХХ в. започва реставрацията на стенописите на Струпешкия манастир, а през 90-те тук е построен и нов храм.
„Св. пророк Илия” е действащ мъжки манастир и предлага настаняване.
Манастир „Свети Иван Рилски – Пусти“ край Враца се слави с удивителна история.
Малко хора знаят, че патронът на манастира „Свети Иван Рилски“ е бил отшелник по тези земи. Преданието сочи, че вероятно тук е била неговата отшелническа обител. Затова е наречен „Свети Иван Пусти“ (от „пустиножител“ – другата дума за отшелник) и Бистрешки (от името на близкото село). Манастирът е датиран от 1544 г. Обявен е за паметник на културата още през 1978 г. Причината е, че до него се е стигало единствено по кози пътеки и едва през 2008 г. светата обител, вече напълно реставрирана, отваря врати за миряни.
Намира се в прегръдките на Врачанската планина. Малката поляна, на която е разположен, е оградена с отвесни, високи около 50 метра варовикови скали. В основата им се образува висока и широка пещера с карстов извор. На северната ѝ стена неизвестен зограф е изписал пет сцени от житието на свети Димитър и свети Нестор.
Стенописите се намират на 12 метра височина и обхващат площ от 15 кв.м., а надписът под сцените сочи годината 1544. Върху западната стена на пещерата са запазени следи от скални икони с образите на св. Иван Рилски и св. Йоан Богослов. Под тях е свещеният извор с езерото – за водата му се вярва, че е лековита. Тя минава покрай църковната сграда и пада от скалите, като образува малък водопад.
Предвидено е посещение на Св. Литургия в Черепишкия манастир „Успение Богородично”. Разположен е в Искърското дефиле в северните склонове на Стара планина на брега на река Искър. Според легендата манастирът е получил името си от белеещите се кости на загиналите войни, останали след битката на цар Иван Шишман с османските нашественици, състояла се в района. 17в.
Черепишкият манастир е възстановен по инициатива на известния български художник Пимен Зографски. Тогава е издигната и сегашната църква. През Възраждането в манастира се развива богата книжовност. Тук са писани и преписвани книги, жития и евангелия, като сред тях са „Черпишкото евангелие“ (от 16 в. със златни корици и украсено с библейски сцени) и „Данаиловото евангелие“, преписано през 1616 г.
В обителта намира убежище св. Софроний Врачански. В Черепишкия манастир е творил Иван Вазов.
Четвъртият етап е от Черепиш до София – от 20 юли до 25 юли 2019 г. Този участък включва три манастира. Първият е Осеновлашки манастир „Рождество на Пресвета Богородица (Седемте престола)”. Разположен е в дефилето на р. Габровица, в северна Стара Планина. Намира се в полите на връх Измерец, на 7 км от с. Осеновлашко.
Легенда свързва основаването на Осеновлашкия манастир (7-те Престола) с името на болярина Петър Делян и с въстанието против византийското владичество през 1040 г. Има и друго предание – обителта е основана през 11 в. от 7 боляри, които идват от Бесарабия и се заселват в Балкана заедно с техните семейства. Има сведения за съществуването на обителта в преписка от четириевангелие от 1511 г. и в служебник от 1554 г. Разрушен е през 1737 г., по времето на султан Махмуд. Възстановен е след руско-турската война през 1770 г. С това дело се заемат двамата братя свещеници – Тодор и Марко от Тетевен, с помощта на майстор Стоян от Троян. По време на Възраждането и революционните борби тук намират убежище Вълчан воевода, Мартин войвода, Софроний Врачански и Васил Левски.
Поклонническият поход преминава през Курилски манастир „Св. Йоан Рилски”. Намира се на брега на р. Искър, на километър от кв. Курило на гр. Нови Искър и на 12 км от София. Тук е имало обител още през Първото българско царство, но в началото на османското робство е разрушен. През 1593 г. манастирът е възстановен със средствата на жителите от околните. Тогава е построена и сегашната църква, изписан през 1596 г. от известния живописец Пимен Зографски. В началото на 20в. Курилския девически манастир е в разцвета си и бил обитаван от 45 монахини. По това време тук е действала печатница, в която се е печатала християнска литература. Тук са се съхранявали някои ценни реликви. Сред тях са евангелие писано от отец Матей от 16в. и каменен свещник със старобългарски надписи от 1497 г.(и двете сега са в Църковния историко-археологически музей в София).
Пети етап е София – Рилски манастир (26 юли-31 юли). Целият маршрут „Светият път” предлага едно съпреживяване на пренасянето на мощите на Свети Иван Рилски. Включването в похода е не само родолюбиво дело, а и връщане към корените ни, към православната вяра, която ни е съхранила като народ.
Това е съживяване на вярата на нашите прадеди от 1544 г., че мощите на Светеца-закрилник на страната ни, са осветили цялата българка земя.
Повече информация за похода можете да намерите на интернет страницата „Светият път” и във Фейсбук групата „Светият път”, където очакваме да заявите своето желание за включване.
