„Поклонничеството не е просто отиване към определено място. То е вид изживяване, излизане от времето и пространството“. Нещо, което човек усеща вътре в себе си и носи навсякъде. Нещо съкровено, което се изпитва и не може да бъде изкуствено създадено в човешката душа. Това заяви пред „БНР“ свещеник Стилиян Табаков от Поклонническо-просветен център “Св. Йоан Рилски“
Пътуваща църква, която личността съхранява в своето същество, допълва още отецът. На такова „място“ се среща благодатта. Съпреживява се времето и пространството и вярващият се доближава към моментите, в които са живели апостоли и светци.
Макар че в страната ни има редица места за поклонение, според свещеника по време на празниците покрай Великден, човек трябва „да се събере в себе си, а не да пътува“.