През 1988 г. излиза книгата на Мъри Еделман „Конструиране на политическия спектакъл“. Основната теза в нея е, че политическата реалност е маскирана умишлено от политическия елит, т.е политическият спектакъл, който се случва на сцената пред публиката, е нещо различно от онова, което се случва зад завесите.
Сцената на тази кампания е преди всичко медийната среда и Facebook пространството, срещите от типа очи в очи на кандидати с избирателите са по-малко заради извънредната епидемиологична обстановка. Това спомага на състезаващите се политически субекти да конструират политическия спектакъл през медиите, като си изграждат образи на герои и врагове – такива са налични и в театралните представления. Само че професионалните артисти, влизайки в определена роля, за разлика от политическите се състезават само за аплодисментите на публиката, а не за нейното доверие в изборната надпревара.
Излъчванията на Live Facebook видеа за реализиране на разговори с избирателите е инструмент за заглушаване на критичните гласове, защото включванията в тях от страна на активната гражданственост, предполага участниците да са от поддръжниците на групата, т.е осъществява се дебат на еднаквомислещите. Facebook кампанията събира на едно място хора само със сходни възгледи, което прави приемането на различието още по-трудно, а демокрацията е и възможността да промениш мнението си е резултат на спор.
Предизборната кампания е пред своя край, а на широката аудитория не е предоставен обмен на идеи, не са ясно дефинирани стратегическите цели на участниците в кампанията. За сметка на това образите на конкуриращите се политически фигури, всеки влязъл в определена роля, а понякога днес ролята е една, а утре друга, чакат aплодисментите на публиката в изборният ден.
Реализирането на кампанията по този начин скъсва политическата връзка между кандидатите и избирателите, вторите са призовани да „аплодират” не определена политическа програма, а определен образ от политическото представление. Пример, показващ валидността на това твърдение е:
„Някои от политическите партии извадиха политическите си програми в средата на кампанията. В първата половина на кампанията, за какво са агитирали?“
Политическата реклама и атаките на персонално ниво между участниците в кампанията възпрепятстват реализирането на информиран вот на предстоящите избори. Някои биха казали: Важен е финалният спринт? Съмнявам се, че него няма да видим още от същото.
Представете си, че отивате на театрален спектакъл, в представлението участват персонажи и с положителни и с отрицателни качества. Артистите влизат в обувките на ролите, които трябва да изиграят, след края на представлението поднасяте цветя на всички артисти, защото зад завесата артистите играещи негативна роля в пиесата, не притежават негативните качества в изиграния спектакъл, същото се отнася и за участниците с положителни роли, те може да не са толкова благородни. Поднасяте цветя, защото сте доволни от спектакъла – преживeли сте определени емоции, балансирани емоции – положителните доминират над отрицателните.
Нека си представим политическата кампания в контекста на спектакъл, с уговорката, че в нея надпреварващите се участници сами си приписват положителни намерения, и отрицателни на политическите си опоненти. Такова ли искаме да е представлението в предизборната надпревара? Не мисля! Може да се окаже, че зад завесата на изградените медийни образи на конкуриращите се политически субекти, добиваме много мъглява представа за личностните качества и за мотивацията на всеки един от тях, за участие на политическата арена.
Имаше една мисъл на политическия философ Лари Зидентоп: „ако античният граждани види съвременният ще вземе един студен душ и ще си облече дрехите“. В античната демокрация решенията са се взимали след дълготрайни дебати по въпросите и проблемите на ниво общност, нямало е интернет и Facebook с помощта, на които решенията са резултат от политическият спектакъл, разигран там. В спектакъла присъстват образите на – „Дарители”, „Освободители”, „Мутри”, „Строители” – списъкът може да е дълъг, защото днес експертите по връзки с обществеността са много изобретателни.
Примерът с античния гражданин и античната демокрация не е порив за връщането назад, представителната демокрация надживява пряката антична демокрация, това е дълга тема няма да се спирам на нея, примерът призовава внимателно да наблюдавате политическия спектакъл, защото демокрацията е и въпрос на лична отговорност – важно е как ще реагираме и на кого след представлението ще „поднесем цветя”.
Защо студеният душ да не е за артистите от политическия спектакъл? Той ще им подейства ободряващо, събуждащо ще им покаже, че са разобличени от политическата изтънченост на критичния гражданин.
Източник: Станислав Тодоров
