Тази година Кремъл е натрупал допълнителни 1 млрд. евро за военните си усилия, след като най-голямата частна петролна компания в Русия се възползва от пропуски в правилата на ЕС за санкциите – с помощта на България, съобщава „Politico“.
Възползвайки се от уникално изключение от забраната за внос на руски петрол в ЕС, България е позволила на милиони барели руски петрол да достигнат до местна рафинерия, собственост на Русия, която след това е изнасяла различни рафинирани горива в чужбина, включително в страни от ЕС, според разследване на неправителствената организация Global Witness, мозъчните тръстове Center for Study of Democracy (CSD) и Centre for Research on Energy and Clean Air (CREA) и независими доклади на „Politico“.
Тази вратичка – събрала достатъчно приходи, за да може Москва да финансира наемническата си група „Вагнер“ за една година, според руския президент Владимир Путин – също така е генерирала почти 500 млн. евро печалба за собственика на рафинерията „Лукойл“, откакто освобождаването е започнало на 5 февруари, според класифициран анализ, изготвен за българския парламент и видян от „Politico“. Делян Добрев, който председателства енергийната комисия в българския парламент, направи следния коментар:
„Най-малкото трябва да затегнат санкциите и да затегнат режима на дерогация.Но най-оптималното нещо, което може да се направи, е просто да се премахне тази дерогация.“
Въпросът също така хвърля нова светлина върху трудностите, пред които е изправен Европейския съюз при изработването на ефективни санкции срещу Москва след нахлуването ѝ в Украйна, тъй като прилагането на местно ниво остава неравномерно, а свободният правен език открива възможности за експлоатация. Един от дипломатите на ЕС, на когото, както и на други, бе предоставена анонимност, за да говори откровено, обясни:
„Режимът на санкциите е толкова швейцарски, че каквото и да правим, винаги сме с три месеца по-назад от руснаците.“
Възползване от възможността
Когато през юни миналата година страните от ЕС се споразумяха да забранят вноса на руски суров петрол по море след седмици на мъчителни преговори, България получи „специална дерогация“ от мярката до края на 2024 г. поради „географското си изложение“. Балканската страна разчита до голяма степен на обширната рафинерия на „Лукойл“ в Бургас на черноморското крайбрежие, която осигурява 80% от нуждите на България от дизел и бензин и представлява една десета от икономическото производство на страната – реалност, която е спечелила на базираната в Москва фирма значително политическо влияние в страната. Но след като служебното правителство на България намекна, че ще продължи да продава петролни продукти с руски произход в ЕС, Европейската комисия в Брюксел предприе строги мерки, като забрани на София да прави това от 5 февруари, при положение че мярката е „предназначена изключително за гарантиране на сигурността на доставките на страната“.
Съгласно правилата на ЕС за санкциите България не може да продава петролни продукти в чужбина. Но има и уловка: София може да разреши износа, ако тези продукти са предназначени за „изключителна употреба“ в Украйна или „не могат да бъдат съхранявани в България поради рискове за околната среда и безопасността“, стига „продажбата, доставката, прехвърлянето или износът им да не са предназначени за заобикаляне“ на санкциите.
Говорител на Комисията заяви единствено пред „Politico“, че тези екологични рискове „са свързани със специфичния състав на рафинираните продукти“, включително възможни пожари и експлозии, но не спомена капацитета за съхранение.
Според специалисти по санкциите това не изглежда да нарушава пряко санкциите, а и България, и „Лукойл“ твърдят, че това е надлежно. Въпреки това страните от ЕС и законодателите в България сега призовават Брюксел да затегне правилата, които дават на страната специално отношение, докато Европейската комисия подготвя 12-ия си пакет от санкции срещу Русия – очаква се да бъде представен през следващите дни.
Чрез тези изключения България вероятно е изнесла почти 3 милиона барела петролни продукти с руски произход по море само от март до юли тази година – което се равнява на приблизително един на всеки пет барела суров петрол, пристигащ в Бургас и след това преработен от рафинерията, анализ на данните за корабоплаването показва от фирмата за пазарно разузнаване Kpler.с
Българският министър на финансите Асен Василев каза пред „Politico“, че това се дължи на факта, че рафинерията има капацитет за съхранение само за 10 дни, добавяйки, че освобождаването от санкции също ще помогне да се съберат до 250 милиона евро данъци за правителството тази година. Той беше категоричен:
„Не се чувстваме отговорни за износа на „Лукойл“ и произтичащите от това приходи за Кремъл. Дерогацията е в сила не само за да помогне на България, но и за да гарантира, че рафинерията работи.“
Все пак правителствената статистика показва, че местните резервоари за съхранение на „Лукойл“ имат капацитет, приблизително еквивалентен на тримесечното търсене на петрол в България, уточни Мартин Владимиров, директор на програмата за енергетика и климат в CSD. По думите му именно това прави необходимостта от износ на рафинирани продукти по екологични причини малко вероятна.
Възможно е горивата, изнасяни от Бургас, да са директен реекспорт на готови горива, пристигащи в рафинерията, или идващи от по-малките български рафинерии.
„Но огромният пазарен дял на „Лукойл“ и близостта до Бургас правят това малко вероятно“, уточни той. Крис Ламбин, ръководител на разследванията на Global Witness, коментира:
„Независимо дали Бургас в крайна сметка нарушава буквата на руското петролно ембарго на ЕС, неговите действия подкопават духа на забраната.“
И дори ако нито един от рафинираните продукти, напускащи България, не идва от руски произход, Кремъл все още печели много пари само от способността си да продължи да изпраща на България суров петрол. Между 5 февруари и 31 октомври тази година Москва направи 983 милиона евро от такива доставки, според изчисления на Global Witness, базирани на обемите на вноса на руски суров петрол, световните цени на петрола и средните данъци, които обикновено се налагат върху производството и износа на петрол от Русия.
В изявление „Лукойл“ каза пред „Politico“, че „спазва всички закони на ЕС и България“, като същевременно аргументира, че „спазването на свързаните с дерогация петролни квоти също е под строг контрол от страна на митническите власти на България“.
Плъзгане през пукнатините
Това не е единствената вратичка.
На България е забранено да изнася петролни продукти с руски произход за страни от ЕС, освен ако те не ги изпращат в Украйна. Но има неясноти относно това какво се счита за „продажба, доставка, трансфер или износ“ на продуктите. Един такъв пример беше скорошно пътуване с цистерна извън България. След като корабът акостира в Бургас на 8 август и беше натоварен с 265 000 барела мазут с високо съдържание на сяра на пристанището, данните от Kpler показват, че корабът е предприел 15-дневно пътуване, преди да разтовари товара си в холандското пристанище Ротердам. Преди това Бургас не получаваше никакъв неруски суров петрол в продължение на 21 дни, но внесе четири пратки руски суров петрол, което означава, че горивото на Seaexpress вероятно е получено частично от руски суров петрол. Проблемът: Почти невъзможно е да се докаже.
„Това пътуване… разкрива значителна вратичка в санкциите“, смята Айзък Леви, който ръководи екипа на CREA за Европа-Русия и енергиен анализ.
Друг пример е пътуване от по-рано тази година. На 5 март танкер беше натоварен в Бургас със 136 000 барела нафта – страничен продукт от процеса на рафиниране – преди да се насочи към водите на Малта. Там той извършва прехвърляне на товара от един кораб на друг, преди в крайна сметка да се озове на Бахамските острови. Товарът вероятно е с руски произход, тъй като в продължение на шест месеца Бургас е получавал само руски суров петрол.
Комисията заяви, че както разтоварването на товар в пристанище, така и прехвърлянето от кораб на кораб, както се вижда в тези два случая, „би могло“ да се счита за износ — на теория нарушавайки санкциите на ЕС — но че „ще се нуждае от повече информация за точен сценарий, за да предостави повече оценка.
Получаването на тази информация обаче може да е трудно, като се има предвид как Брюксел определя спазването на освобождаването от санкции. Съгласно правилата си изпълнителната власт на ЕС не разглежда данните за износа на месечна база, а по-скоро за цяла година, докато оценява спазването на санкциите. Това означава, че рафинерията на „Лукойл“ може да прекара месеци в износ на продукти, получени от руски суров петрол, преди след това да засили неруския внос към края на годината. Когато след това Брюксел разгледа общите данни, би било почти невъзможно да се определи откъде първоначално е дошъл износът на рафинерията. Говорителят на Комисията подчерта, че само тази система досега изглежда достатъчна.
Спиране на потока
Тези капризи предизвикват призиви за затваряне на вратичките в освобождаването от спазването на санкциите за България. Втори дипломат от ЕС подчерта:
„Ако целта на освобождаването е да помогне на обикновените българи да оцелеят и имаме доказателство, че петролът се реекспортира и служи за други цели, тогава сме се провалили.“
И добави:
„Нищо не се е променило във войната, така че трябва да затегнем санкциите и да поискаме от Комисията да наблюдава ефективното изпълнение на договорените преди това пакети.“
Това става след като председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен заяви в събота, че изпълнителната власт на ЕС ще обяви 12-ия си пакет от санкции тази седмица. Дипломати от три държави от ЕС се съгласиха, че Комисията трябва да преразгледа отказа на България преди това предложение.
Темата вълнува и вътрешната политика на България. След много политически борби София се съгласи миналия месец да прекрати отказа си два месеца по-рано, през октомври следващата година, въпреки някои призиви да го прекрати много по-рано.
Василев, българският министър на финансите, заяви пред „Politico“, че удълженият график е необходим, защото рафинерията се нуждае от „логистични подобрения“, за да намали постепенно руския суров петрол и да увеличи вноса на суров петрол от страни извън Черноморския регион. Все пак данните на Kpler показват, че Бургас е получавал доставки на суров петрол от 2020 г. насам от страни като Ирак, Либия, Египет и Хърватия.
Въпреки че правителството на България твърди, че специалният статут е необходим за българските потребители, Добрев, председателят на комисията по енергетика, чиято партия контролира правителството заедно с партията на Василев, увери, че това „няма никакъв… смисъл“, тъй като цените на горивата не са паднали в други страни от ЕС в относително изражение.
Въпреки твърденията на финансовия министър, рафинерията може да преработва големи количества неруски суров петрол, каза Добрев, аргументирайки се, че по-малко от половината петрол, който е получил през 2021 г., е дошъл от Москва, в сравнение с 90 процента, пристигнали от Русия от началото на 2021 г. тази година.
В изявлението си „Лукойл“ обеща да спази крайния срок на България през октомври. Компанията заяви, че „работи върху прехода си към преработка на неруски суров петрол от… първия ден от периода на дерогацията, пренастройвайки своите производствени процеси и логистика, изправени пред турбулентните условия на световния пазар на петрол“.
Whac-A-Mole*
Въпросът също така подлага нов контрол върху ефективността на санкциите на ЕС срещу Русия, близо две години след като Москва започна пълномащабното си нахлуване в Киев. Част от това идва от усложненията, свързани с включването на 27 държави във всеки пакет от санкции, който изисква единодушно одобрение, признава Маартен ван ден Енде, ръководител на Белгийското общество за санкции и контрол на износа с нестопанска цел. Той е на мнение:
„Резултатът от процеса на компромиси в този случай е изключение със значителен обхват и оставя място за прилагането му.“
„Санкциите са много порести и са специално написани, за да създадат възможно най-голяма гъвкавост … за България или за когото и да било друг, така че да не се заклещват с липсата на суров петрол за рафиниране“, каза Виктор Катона, водещ анализатор на суровия петрол на Kpler.
Друг проблем идва от сложността на разбирането на самите санкции.
Един търговец на рафинирани горива, който получи анонимност, тъй като не му беше позволено да говори публично, издаде, че не са „наясно“, че трябва да бъдат внимателни при търговията с петролни продукти от България за Европа. Ето какво заяви той:
„Никой не е посочил, че петролът всъщност не е позволено да се показва на пазара, поне на европейците.“
Мъжът добави, че рискът по-малки търговски дружества с ограничени правни отдели да нарушат неволно санкциите е „доста висок“. По думите му изпълнението също остава очевиден проблем.
Доклад, поръчан от Европейския парламент миналия месец, установи, че „мозайката от практики за прилагане и правоприлагане в ЕС“ води до „объркване и взаимно неразбиране“, както и до „противоречия в правните тълкувания на държавите-членки на ключови разпоредби за санкции“.
Това се вижда и в случая с България. Законите за санкциите на ЕС изискваха София да докладва на Комисията за спазването на освобождаването шест месеца след влизането му в сила, но Василев каза, че не знае дали това е направено. Комисията отказа да коментира разговорите си с България.
Попитан за танкера, пътувал от България за Холандия през август, и по-широкото задължение на правителството да информира Комисията всеки път, когато разрешава превоз на горива с руски произход за трети страни, Василев изрази изненада.
„За първи път чувам за това“, увери той.
*Ситуация, в която опитите за решаване на проблем са откъслечни или повърхностни, което води само до временно или незначително подобрение.
[…] […]