В началото на юли бившият главен прокурор на България, който рядко отговаряше на въпроси, докато заемаше поста, се обърна към Facebook Live, пише „Politico“. Докато Иван Гешев четеше неловко от телепромптера и гледаше сковано в камерата, той обяви плановете си да създаде ново движение „Справедливост за България“ – първата стъпка, според някои, към влизането му в политиката.
Гешев, който веднъж се нарече „инструмент в ръцете на Бога“ и беше уволнен от поста главен прокурор през юни, продължи речта си, без да спомене за годините на протести и обществено недоволство от това, че докато е бил на поста си, се е присламчвал към олигарси и корумпирани политици и не е разследвал подкупи на високопоставени лица.
Опитът за завръщане в обществения живот на Гешев толкова бързо след отстраняването му от поста прокурор беше поредният необичаен момент, в който новото правителство – което не криеше неприязънта си към него – се стремеше да коригира годините на стагнация и се съгласи да се съсредоточи върху премахването на корупцията в своите редици.
България отдавна е определяна като страна с основно слабо място на върховенството на закона в Европейския съюз, където групировките на организираната престъпност и руснаците контролират политиката на страната. Подреждането на съдебната система трябваше да бъде основна част от решаването на този проблем.
Излизането на Гешев имаше за цел да сигнализира за началото на обрат от това, което беше наречено „мафиотска държава“. Без способността му да ограничава разследванията, надеждата винаги е била, че сега ще бъде възможна значителна реформа. Наистина, в голямо развитие след напускането му, Европейският прокурор този месец започна да работи с българската полиция и службите за сигурност за провеждане на акции за злоупотреби със средства на ЕС – един от ключовите източници на доходи на мафията. Остава обаче въпросът дали отстраняването на Гешев е просто козметично. Все пак той е сменен от човек, който дълго е бил негов заместник. Коренната системна промяна все още изглежда далечна. Имайки предвид последните съдебни скандали, адвокатът по правата на човека Михаил Екимджиев заяви:
„Живеем в държава, в която шепа хора управляват в зависимост от своите бизнес и/или политически интереси, като най-често действат срещу върховенството на закона и обществения интерес.“
Лоши съдийски навици
След години на политическа турбуленция тазгодишните избори завършиха с две съперничещи си партии – дясноцентристката партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов и реформаторската антикорупционна коалиция на „Продължаваме промяната – Демократична България“ – бяха принудени да съставят кабинет заедно и обещание да спре политическата корупция.
Години наред политиците водеха кампании с обещания да се справят с ширещите се подкупи, само за да не могат да наложат промяна, когато дойде времето, включително по време на краткотрайното реформаторско правителство от 2022 г., ръководено от Кирил Петков, съпредседател на „Продължаваме промяната“.
По време на правителството на Петков Борисов беше арестуван за кратко по голямо разследване за корупция, но обвинения така и не бяха повдигнати – като Гешев опроверга случая като политически мотивиран. Делото също беше помрачено от процедурни пропуски и в крайна сметка съдът реши, че арестът е незаконен. Оттогава Борисов и Гешев станаха врагове, като Борисов настръхна от твърденията, че Гешев е блокирал наказателното му преследване и го е измъкнал от куката.
„Не можете да преследвате никого на улицата, в парламента или в кабинетите на министър-председателя /без/ нормално работеща съдебна система“, каза Петков в скорошно интервю за „Politico“. „Освен ако България не изчисти това и няма институционална рамка, ще продължим да водим тези политически битки без краен резултат.“
Гешев разбра оптиката на силна съдебна система, дори и да не е изградил такава. След протести за номинацията му през 2019 г. Гешев се опита да поправи репутацията си. Той беше единственият кандидат и имаше подозрения, че е политическо назначение, като някои протестиращи настояваха за по-прозрачна процедура за назначаване. Той обиколи градове и села в цялата страна в опит да го възприемат като човек от народа. Опита се да потисне дребната престъпност и стартира поредица от събития срещу речта на омразата, срещу нарастването на антисемитизма, расизма и ксенофобията.
През втората половина на управлението си Гешев се провъзгласи за подобен на италианския съдия Джовани Фалконе, убит от мафията. Гешев изтъкваше, че той и българската съдебна система също са атакувани от подземния свят, олигарси и корумпирани политици.
И все пак уволнението на Гешев накара депутати, академици и правозащитници да предполагат, че това може да е ключов момент за България. Може да постигне напредък, твърдят те, само ако може да издържи двойните изпитания на старите съюзи, които надигат глави, и политическите стремежи на Гешев. Христо Иванов, бивш министър на правосъдието и съпредседател на „Демократична България“, смята:
„Новото е, че политическите партии на статуквото осъзнаха, че е политически вредно за тях е да продължават да се съпротивляват на съдебната реформа.“
Опити за реформи
Висшият съдебен съвет /ВСС/, най-висшият съдебен орган в България, уволни Гешев през юни след поредица от скандали. Седмици преди да бъде уволнен, Гешев заяви, че е успял да се спаси от бомба, заложена на пътя на кортежа му и която е имала за цел да го убие, но видни личности твърдят, че той може да е инсценирал случилото се. Самият му заместник Борислав Сарафов се дистанцира от шефа си, призова го да се оттегли и поиска негова охрана, страхувайки се от отмъщение. Заглавие в българска медия гласеше:
„Зам.-главният прокурор призовава за преследване на главния прокурор“
След критиките на Сарафов един по един верните съратници на Гешев и политическите партии се разграничиха публично от него. ДПС, смятана за тясно свързана с Гешев, оттегли подкрепата си и се присъедини към призивите за оставката му. Сега Сарафов е временно изпълняващ длъжността главен прокурор. И въпреки че министърът на правосъдието обжалва назначението на Сарафов, Висшият съдебен съвет отказа да го отстрани.
Гешев посочва представители на международни власти, които разглеждат експлозията като част от разследването, в интервю за POLITICO миналия месец. Той обвини правителството, че е наредило уволнението му, вместо да се занимава с „опита за убийство на главен прокурор на европейска държава“.
„Попаднахме във филм в стила на Гай Ричи, където няколко гангстера се бият помежду си. Няма добри герои, а въпросът е кой ще надмине останалите“, коментира адвокатът Екимджиев, визирайки последните седмици на поста на Гешев.
На въпрос за уволнението си Гешев определи твърденията за връзки с политици като „пропагандни клишета“. Тогава той каза:
„Ако имах такъв тип влияние и изпълнявах удобно заповедите на политиците, вместо да се боря с тях, нямаше да бъда отстранен, нали?“
Страх в Брюксел
Европейският съюз изрази загриженост относно разделението на властта и съдебната независимост в България откакто София се присъедини към блока през 2007 г., наблюдавайки как страната се бори с върховенството на закона.
През 2020 г. Европейският парламент прие резолюция, с която осъди България за незачитане на върховенството на закона. По-рано тази година Европейската прокуратура започна разследване за корупция и потенциална злоупотреба със средства от ЕС, отпуснати за възстановяването на столицата. В своя доклад за върховенството на закона за 2023 г., публикуван по-рано този месец, Европейската комисия посочи невъзможността да се търси отговорност от главния прокурор и политическото влияние върху съдебната система като дългогодишни проблеми за България. Евгений Дайнов, базиран в София политолог, подчерта:
„Неизбежно е да има някакви репресии срещу корупцията, но докъде са готови да стигнат политиците, остава да видим.“
Той добави:
„През годините някои партии показаха, че са заинтересовани от политически зависима съдебна система. Изглежда малко вероятно те да променят решението си за една нощ.“
Всяка промяна ще бъде бавна.
Точно преди уволнението на Гешев, потенциално от страх да не бъде отстранен от поста си, той обяви разследвания срещу редица политици, включително Борисов, и висши магистрати.
„Ако имаше някакво димящо оръжие срещу враговете си, досега щеше да го е използвал“, коментира Дайнов и допълни:
„Страхувам се, че Гешев вече е опитомен от предишните си господари.“
Миналия месец Борисов си осигури подкрепата на ДПС и крайнодясната партия „Възраждане“ – ход, който някои възприемат като опит да покаже на коалиционните си партньори кой е главният и, ако е необходимо, да противодейства на бъдещ завой към съдебната реформа това не е в полза на неговата партия. Това разгневи коалиционните партньори на ГЕРБ и те заплашиха с оставка, ако тази практика продължи.
Силно необходим ред
Това изправя България пред неравен път, изпълнен с препятствия, блокиращи дългосрочната реформа. Едва 30 процента от българите определят независимостта на съдилищата и съдиите като „сравнително или много добра“, показва годишен преглед на съдебните системи в страните членки на ЕС.
В края на юли група депутати от коалиционното правителство, заедно с ДПС, внесоха законопроект за промяна на Конституцията и за стартиране на съдебната реформа.
„Това, че имаме 166 подписа под този законопроект означава, че имаме достатъчно гласове, за да приемем промените в Конституцията до края на годината“, каза след внасянето на предложението Десислава Атанасова, депутат от ГЕРБ.
„От 10 години говорим за съдебна реформа, крайно време е да затворим тази страница.“
Някои предложения включват преструктуриране на Висшия съдебен съвет, ограничаване на правомощията на главния прокурор и позволяване на българите да подават петиции до Конституционния съд – предложение, достъпно само за институциите в момента.
Българското правителство не само иска да се отклони от корумпираното си минало, но и българите се надяват силно на раздяла с хора като Гешев. Проучване, проведено от софийската социологическа компания „Алфа рисърч“ от юни показва, че едва 3% от българите биха гласували за Гешев, ако той влезе в политиката.
Гешев от своя страна беше сдържан относно плановете си да излезе на политическата сцена. Той подчерта, че целта на неговото движение ще бъде да се бори срещу политиците и олигарсите в страната, за да „служат на хората“.
Към момента сегашната коалиция не се притеснява от връщането на Гешев.
„Гешев няма шанс“, категоричен е Иванов.
