В последните дни на парламентарен живот се забелязва пропукване в политическата спойка антиГЕРБ. Явно единственото нещо, което е свързвало съюза „анти“, е било е отстраняването и изолирането на политическите партии ГЕРБ и ДПС от ресурсите на политическата власт, защото сега, когато е възможно мнозинство без участието на посочените партии се вижда, че има стъпки то да се сформира.
Политическа партия ГЕРБ е практически изолирана от дебатите относно бъдещето управление, но какво от това, ако Блокът „анти“ не успее да достигне до консенсус за минимум позитивни действия и да сформира бъдещето управление?
Риториката антиГЕРБ от протестните действия и предизборната кампания на политическите сили „Има такъв народ“ /ИТН/, „Демократична България“ /ДБ/ и „Изправи се БГ! Ние идваме“ /ИБГНИ/ не се трансформира в положителен политически диалог след изолирането на политическия враг, т.е не е наличен ясен положителен разговор на консенсуса „какво и как ще правим заедно“, а напълно обратното – настроенията антиГЕРБ ги няма, но политиката е отново формирана на основата конфронтацията „анти“ между партиите на „промяната“.
Партия „Има такъв народ“ се смята за самодостатъчна и очаква подкрепа на протестните формации „Демократична България“ и „Изправи се.БГ! Ние идваме“ сякаш те им принадлежат – само, защото всичките искат едно и също – ГЕРБ да не консумират повече политическа власт. Забелязва се ново прегрупиране на политическата сцена – „Демократична България“ и „Изправи се.БГ! Ние идваме“ синхронизираха действията си против поведението на самодостатъчност на партия „Има такъв народ“. А от своя страна партията на „Шоуто“ обвинява посочените политически формации, че това им поведение води към нови избори е в полза на политическият им враг– ГЕРБ.
В момента борбата на политическата сцена между протестните формации и партия „Има такъв народ“ е ограничена до нивото на това – „кой ще е по-виновен, ако няма управление и отидем на следващи избори“. Такива ще са аргументите, които ще се дават на широката публика, ако не се стигне до компромис и консенсус. Това показва колко неустойчиви са съюзите „анти“. Това се дължи и на факта, че целите на политическите партии са абдикирали от основната си функция – да представляват разнородните социални интереси, а са се концентрирали да „изчегъркват“ предходните бенефициенти на политическата власт.
Дълготрайният консенсус отвъд разбиранията „антипредишните управляващи“ изглежда все по-малко възможен. Режимът на политиката „анти“ постигна целта си, но спря дотам, зацепи и не успя рестартира поведението си на политическата сцена в аргументи и спор относно конкретна положителна програма за политически действия.
Въпросът не е в това как да бъде сменена една политическа власт с друга или едни управляващи с други, това е просто една от функциите на демократичните режими, а е в това какво следва след промяна и на какви ценности е носител тази промяна?
„Шоуто на Слави“ е свикнало да назидава политическите играчи без да има отпор от отсрещната страна, без да има диалог. Пренасянето на такъв тип поведение на политическата сцена е пагубно за политическата ни система, защото не осъзнава, че съществува и отсрещно мнение и позиция, които са не по-малко ценни за демокрацията. Усещането за самодостатъчност е една от ценностите, които изповядва един от носителите на промяната.
Предстоят ни дни, които ще са решаващи за това дали ще се сформира правителство или отново ще преминем в режим на изборна надпревара. Отговорността за хода на събитията е изцяло в ръцете на политическите партии, и както твърдят Томас Дай и съавтори в книгата си „Иронията на демокрацията“, че дори да определяме демокрацията като управление на народа, „отговорността за оцеляването на демокрацията е на плещите на елитите“.
Авторите изказват прозорливо твърдение, което изцяло разкрива ситуация в българския политически контекст. Ситуацията от избори на избори не дава възможност за реализация на политическите програми и за решаване на належащите проблеми в общността, партиите са постоянно в процес на надпревара и на формиране на послания към аудиторията, а не в режим на институционално взаимодействие с цел реализирането на една или друга политика.
Понякога демокрацията трябва да си почине от демокрацията чрез прекомерното използване на изборните надпревари, за да остане време предпочитанията на обществото да бъдат реализиране, а не само предявявани и предявявани през изборите.
В крайна сметка е ясно, че политическите спойки „анти“, изградени на основата само на негативната аргументация, са със срок на годност и използването им след изтичането на този срок (срокът им е предизборната кампания) е опасно за демокрацията. За съжаление срокът на годност на политическото „анти“ не е записан на опаковката, както е надписан на опаковките на хранителните продукти!
Източник: Станислав Тодоров
