„Заедно със своите стипендианти в българската политика и в българските медии, „Газпром“ понастоящем разиграва трагикомедията „Виждате ли колко е лошо когато нас ни няма“. Както посочва самият Асен Василев – никой не е гонил „Газпром“ от България. Ежедневно компанията е била призовавана да изпълни ангажиментите си по договора с „Булгаргаз“. Отказът на „Газпром“ не е свързан само с прословутото „плащане в рубли“, което поставя играта с цените на газа изцяло в ръцете на Кремъл. Защото договорът е в долари, а курсът на рублата се определя в Москва.“
Това пише политологът и доктор на социологическите науки Огнян Минчев във Facebook. Публикацията му продължава по следния начин:
„По-значима цел на руския монополист в прекратяване доставките за България е именно да спаси своя монополен статут в снабдяването на България с газ. За тази цел воденото от руски лобисти българско правителство трябва да отиде и да се „моли“ за газ, а газ ще бъде отпуснат тогава, когато „Булгаргаз“ подпише нов дългосрочен – за десетилетия – договор с руския монополист. Така интерконекторът с Гърция ще остане украшение – по същия начин, по който правителството на Румен Радев от 2021 г. отказа да получи дори договорения азербайджански газ, превръщайки договора с Баку в украшение.
Интересите на „Газпром“ са очевидни – не е нужно да си особено проницателен за да ги проумееш. Още по-прозрачни са интересите на многобройните български лобисти на „Газпром“ – в политиката, в медиите и в корпоративната олигархична система. Да не забравяме, че руският монополист е един от двата ключови източника за захранване на промосковския български елит с рушвети и „стипендии“ за вярна служба. Ако сключим договор с нормален международен доставчик подкупите ще изчезнат – или най-малкото, ще намалеят драстично.
Оттук можете да проследите и цялата отблъскваща трагикомедия в българския публичен живот от последните месеци, която се свежда на практика до оплакване на „доставките от „Газпром““. Всичко друго – освен „Газпром“ – е скъпо, ненадеждно и неподходящо по някакъв начин. В хора на оплаквачките се включват и авторитетни гласове от българския бизнес, които също ултимативно искат завръщане на „Газпром“. Мога да разбера стремежа към възстановена стабилност на бизнес дейностите. Както мога да разбера и факта, че голяма част от българския едър бизнес е част от същия посткомунистически олигархичен елит, който възникна, овладя икономиката и държавата на вълната на съхраненото сътрудничество със „съветските другари“. И събира своите дивиденти от него – до ден днешен.
Пъпната връв на българската олигархия води към Москва и докато тази връв не бъде прерязана, България е осъдена да върви по пътя на най-бедната, периферна и съсипана държава в Европа. Защото масираната корупция е огромен данък върху обществото, който спъва както икономическия растеж, така и социалното и общностно развитие на българската нация. А корупцията е системен феномен на пряката връзка между българската олигархия и постсъветската кремълска олигархия – „вертикала на властта“. Поражението на тази „верикала на властта“ в авантюрата й в Украйна ще бъде и мощно косвено поражение за властовата структура на самата българска олигархия. Трагикомедията с хора на оплаквачките ще продължава. Понастоящем – под президентска диригентска палка. От нас зависи да не допуснем лобистите на „Газпром“ в България да запеят ода на радостта – „Ликуй народе, „Газпром“ се върна…“ Отвратителна история… Вече 33 години – ако не броим предходните 45…“
