Местната власт в България е по-скоро функция на локални бизнес интереси, отколкото на политическите процеси изобщо – и на национално, и на местно ниво., заяви политологът Страхил Делийски. Той коментира пред „БНР“:
„Много често отношението към местната власт определя отношението към властта изобщо. Така че е изключително важно каква е степента на легитимност. Доказателствата за това са много. Първото е – всякакви причудливи коалиции от всякакви партии по една или друга форма – “за доброто на общината“ или подобни. Има стотици примери. Това е ключ към реализирането на тези бизнес интереси в местната власт. Другото нещо е способността на партиите на централно равнище да влияят на местно равнище. Особено с управлението на ГЕРБ, този процес стана много видим.“
По думите на политолога на местно равнище има една специфична прослойка, която упражнява властта, впоследствие тя се легитимира политически и търси политически връзки. Според него проблемът е, че този тип реализиране на клиентски отношения на равнището на местната власт до голяма степен, първо, изсмуква ресурс от местната общност, защото бюджетите се преразпределят в името на тази малка шепа хора. Той допълни:
„И второ, прави местната власт изключително зависима от централната, именно по линията на придобиване на допълнителен ресурс, който местната клиентела да усвои. Когато говорим за този модел, той естествено не се реализира 100% в общините в България. Но трябва да си признаем, че е доминиращ и до голяма степен определя отношението на гражданите към местната власт. Големият разговор е в контекста на тези срещи в Брюксел. Изключително важно е да разберем, че оттук нататък все повече ще трябва да разчитаме на органите на местното управление. Както на равнището на политическото управление, така и на равнището на създаването на доверие в системата като цяло.“
Делийски посочи, че третият проблем е, че голяма част от демографски изследвания показват, че има цели регион и общини, които са на път да се превърнат в “демографски пустини“. Той уточни:
„Стигнахме дотам, че цели региони са с толкова ниска степен на смислена заетост, въпреки разговора, че в България няма безработица. Дори и да има работа, става въпрос за изключително ниско платена работа, ако изобщо има. Тя не е постоянна, което превръща ежедневието на голяма част от работещите във функция на целите на техните работодатели, а оттам те се превръщат и в машини за гласуване.„
