През последните месеци наблюдаваме липса на политическа логика в действията на партиите. Причините са няколко – страх от загуба на избиратели или от загуба на позиции по време на местните избори през октомври. Всички тези действия или бездействия на избраните народни представители в парламента обаче са в ущърб на българското общество.
Дали ще се върне нормалният разговор в политиката и дали ще се запазят интересите на българските граждани? Тези и още въпроси коментираме с политолога Георги Киряков. Той каза пред Искра.бг:
„Проблемът е, че партиите в момента действат от собствения си страх да не загубят избиратели. Те не гледат на това какво е полезно за обществото, какви важни и ключови решения да се вземат за България, за бъдещето й, а мислят дали ще загубят 1-2 или 10 000 избиратели, което е нелепо. Затова много често и аз ги критикувам напоследък заради липсата на елементарна политическа логика в действията им. Политическото им мислене е затворено единствено и само в рамките на сметките – ще загубиме, ще спечелиме. Какво е важно за партията на този етап, какво е важно за лидерите, какъв имидж ще си извоюват, ако приемем или не приемем дадена коалиция, което изключително много дразни обществото.“
„В момента партиите препъват работата на парламента, но и отварят възможността на увеличаване на влиянието на партия „Възраждане“ в българската политика. Причината е, че гневът винаги води до някакво желание в хората за подкрепа на такива радикални лидери, с радикални идеи, с радикални платформи и радикални действия. Всякакви идиотии вече съм чувал от партия „Възраждане“: „Ние ще се разправим с политическите си опоненти, ние еди какво ще направим срещу предателите на българския национален интерес“, каквото и да значи това“, подчерта Киряков.
По думите на политолога обществото е много критично и негативно настроено към партиите и към решенията, които взимат на този етап. Според него всички формации рискуват да загубят подкрепа, дори от собствените си избиратели.
Георги Киряков коментира и избора на ГЕРБ за кандидат-премиер на партията:
„Дали е Мария Габриел, Даниел Митов, проф. Анастас Герджиков или проф. Николай Габровски, няма никакво значение. Според мен се върви по-добре отъпканата пътека, която е предлагана при предишни избори, да се предложи някакво лице, което да бъде „изгорено“. Както бяха изгорени проф. Габровски и проф. Герджиков, както и два пъти Даниел Митов е „изгарян“, като строго политическо и партийно лице – зам.-председател на ГЕРБ. Т.е. това е индикация, че Бойко Борисов не вижда възможност за съставяне на правителство, щом предлага такъв тип кандидатура за министър-председател. Пак я опакова в някакви красиви думи, в експертност, но това е само риторика. Зад такъв тип действие прозира точно това – нежеланието и неспособността да се върви към съставяне на редовен кабинет.“
„Защо? Защото ГЕРБ рискуват много, ако получат подкрепа от ДПС или БСП, за такъв тип кабинет, рискуват да загубят гласове дори от собствените си гласоподаватели, ако се съгласят на вариант, който Бойко Борисов изложи вчера – за експертно правителство. Той предложи да е за някакъв период от време, с участието на някакви известни лица и хора, които биха били полезни за преодоляване на кризата. Това няма значение. Важното е, че ГЕРБ ще рискуват в ситуация да загубят позиции на местните избори и то на ключови места“, подчерта политолога.
Според него няма логика, ако от „Продължаваме промяната-Демократична България“ не подкрепят първия мандат даден на ГЕРБ, а очакват после ГЕРБ да подкрепят втори мандат с тях.
„Това се говори от много време, безсмислено е, ако ще се подкрепя вторият мандат на ПП-ДБ, да не бъде подкрепен първият мандат на ГЕРБ. Каква е разликата? Същите хора, които ще застанат в едно мнозинство зад ГЕРБ-СДС при първи мандат, ще бъдат и при втория за ПП-ДБ. Няма логика да се състави с втория мандат. Партиите ни вкарват в абсурдна ситуация, абсолютно нелогични решения взимат“, категоричен е Киряков.
Георги Киряков е политолог на свободна практика. Той сътрудничи на много издания и институти и специализира организационно развитие на партиите и изборни практики.
