През последните години се наблюдава тенденцията политическите формации да не издигат свои собствени кандидатури, а да го правят чрез инициативни комитети, напълно неформално. Темата коментира пред „БНР“ политологът Ивайло Динев.
По негови думи, въпросната практика намалява отговорността по време на предизборната кампания. Освен това се увеличава и възможността за увеличаване на вота чрез набиране на периферия.
Според специалиста такъв метод не е особено полезен за политическата система у нас, ако продължи да се прилага дългосрочно.
Динев в на мнение, че с новопоявилите се кандидати, участващи в борбата за мястото на държавен глава у нас, надпреварата на 14 ноември ще стане по-интересна от тази за парламента. Най-важното обаче е вторият да бъде подреден по такъв начин, че да илюстрира истинските желания на народа.
Политологът намира кандидатурата на Анастас Герджиков, подкрепена от ГЕРБ, за странна. Такава е, защото дълги години Софийският университет /СУ/ е бил контрапункт на политики в сферата на висшето образование. Редица протести започнаха именно там, припомни експертът.
Ивайло Динев допуска, че идеологията, стояща зад номинирането на Герджиков, е да се привлекат гласовете на либерално мислещи хора. От друга страна пък е Лозан Панов, който има немалък шанс да спре въпросната „градска, средна класа, либерално мислещи хора“, който биха гласували за ректора на СУ.
Политологът все още смята, че трудно би се създало мнозинство между въпросните протестни партии и ситуацията от 4 април е непроменена. По-скоро се вижда сериозно преливане на избиратели от „Има такъв народ“, „Демокртична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме“ към проекта на Кирил Петков и Асен Василев „Продължаваме промяната“.
