След 5 или 20 години вече ще говорим за живота си „преди“ и „след“ пандемията, подобно на начина, по който сега споменаваме времената „преди“ и „след“ промените през 1989 година. Все по-трудно ни става да разберем кога сме свободни и кога не, а смъртта се е превърнала в нещо естествено. Това коментира пред „bTV“ политологът Иван Кръстев.
Фаталният край е тема, която занимава съзнанието ни много по-често днес, отколкото по време на испанския грип например, допълни Кръстев. Немалка вина в това отношение имат и медиите, защото без значение дали ние сме здрави – все някой умира пред очите ни.
Изведнъж, случайно или не, правителствата по света получиха инструменти за социален контрол над населението, а хората се оказаха много готови да се подчинят доброволно. Въпросът е дали можем от положението, в което се намираме, да се върнем към нормалното съществуване, разсъждава експертът.
Според него тепърва предстои обществата да бъдат разединени и ситуацията с имунизационните практики онагледява съвсем ясно негативната тенденция.
Политологът определи като парадокс факта, че в Западна Европа и САЩ има солидарност в обществата, но тя трудно прекрачва териториалните граници. Пандемията от COVID-19 ясно показа, че в крайна сметка всяка държава се грижи на първо място за своето население.
Ситуацията покрай спорния ваксинационен препарат на „AstraZeneca“ демонстрира едно – изумителна неговотност да се поеме риск. Именно това, по думите на Иван Кръстев, е демонстрирала Европа, което от своя страна пък илюстрира че за политическите елити страхът от поемане на отговорност е много тежък.
