06Светът помни генерал Аугусто Пиночет като диктатора, чийто режим изтезава, убива и заличава 3065 души в името на борбата срещу комунизма, пише „Асошиейтед прес“.
Но тъй като следващия понеделник Чили отбелязва 50-ата годишнина от преврата, довел Пиночет на власт за почти 17 години, мнозина в страната не го смятат за мрачен ден. На фона на слаба икономика и нарастване на тежката престъпност, последните проучвания показват, че много чилийци не смятат, че правата на човека са толкова голям приоритет. Те се борят с това, което смятат за сложното наследство на Пиночет в момент, когато голяма част от тях признаха пред социолозите, че губят вяра в демокрацията.
„Преди не е имало толкова много злоба, колкото сега“, категоризна е Ана Мария Роман Вера, 62-годишна жена, която продава лотарийни билети. Тя споделя:
„Не сте виждали толкова много грабежи.“
Проучване от юли на Центъра за обществени изследвания, базирана в Чили фондация, установи, че 66% от респондентите са съгласни с твърдението, че вместо да се тревожи за правата на хората, страната се нуждае от твърдо правителство. Това е повече от два пъти повече от 32-та процента от анкетираните, които са се съгласили с твърдението преди по-малко от четири години.
В Чили 11 септември беше паметен ден още преди терористичните атаки срещу САЩ от 11 септември 2001 г., защото въпросната дата бележи преврата през 1973 г. в южноамериканската държава. Това значение обаче се променя. Проучванията показват, че повече от една трета от чилийците днес оправдават военното превземане на демократично избрано правителство, което продължи да нарушава човешките права, да убива опоненти, да отменя избори, да ограничава медиите, да потиска профсъюзите и да разпуска политически партии. Марта Лагос, директор на регионалната социологическа фирма Latinobarómetro и основател на социологическата компания Mori Chile, коментира:
„Трябва да има огромно мнозинство от чилийците, които осъждат диктатурата и военния преврат и признават, че военните са унищожили демокрацията. Това би било нормалното положение в една нормална държава. Но в случая не е така.“
В края на миналия месец левият президент Габриел Борич разкри това, което на практика ще бъде първият спонсориран от държавата план за опит за намиране на приблизително 1162 жертви на диктатурата, които остават в неизвестност.
И все пак, дори когато правителството на Борич и правозащитните организации планират събития за отбелязване на годишнината от преврата, мнозина в Чили изглежда не смятат отстраняването на демократично избран лидер за погрешно.
Проучване по-рано тази година от фирмата на Лагос показа, че 36% от чилийците вярват, че военните са „освободили“ Чили „от марксизма“, когато свалиха левия демократично избран президент Салвадор Алиенде, който пък дойде на власт през 1970 г. и се самоуби в деня на преврата. Проучването установи и онези 42% от населението, според които превратът е унищожил демокрацията, което е най-ниският брой на това твърдение от 1995 г.
Пиночет ръководи преврата в момент, когато страната беше затънала в икономическа криза, включваща недостиг на храна и галопираща инфлация, която достигна годишен темп от 600%. Когато военните поеха управлението, те въведоха свободна пазарна икономика, което внезапно направи така, че хората със средства могат да изпаднат в консуматорски запой, дори когато нивото на бедност скочи.
Пенсионираният счетоводител Серхио Гомес Мартинес, на 72 години, смята, че „за щастие Аугусто Пиночет ръководи преврата“ срещу социалистическото правителство на Алиенде. Той твърди, че икономическото му благосъстояние се е подобрило при дясното военно правителство, „защото е имало ред, заетост и провинцията и промишлеността са започнали да произвеждат“.
В деня на преврата бяха отприщени репресиите. В следващите дни Конгресът беше закрит и политическите партии бяха разпуснати, тъй като военната хунта грабна контрола върху всички аспекти на обществото. Тези, които се противопоставят на режима, редовно са хвърляни в затвора и изтезавани, а стотици хиляди са били принудени да заминат в изгнание.
Гомес е на мнение, че нарушенията на човешките права от годините на Пиночет „е можело да бъдат избегнати“, но те не изглежда да са в центъра на спомените му за годините на управление на Пиночет, когато според някои оценки около 200 000 граждани са отишли в изгнание по политически причини, а около 28 000 противници на режима са хвърлени в затвора и изтезавани.
Едва ли е сам във вярванията си. Почти четирима от 10 чилийци смятат, че управлението на Пиночет от 1973-1990 г. е модернизирало страната, а 20% виждат диктатора като един от най-добрите владетели на Чили през 20-ти век, според проучването на Mori. Регионално проучване на Latinobarómetro от тази година пък установи, че само 48% от латиноамериканците смятат, че демокрацията е за предпочитане пред всяка друга форма на управление, което бележи спад от 15 пункта спрямо 2010 г.
В цяла Латинска Америка силни хора като президента на Ел Салвадор Найиб Букеле набират популярност. Букеле спечели пламенни последователи поради жестоките си репресии срещу банди, въпреки записа на нарушения на човешките права.
Междувременно Борич отбеляза рязък спад в рейтинга си на одобрение, откакто дойде на власт през март 2022 г. като най-младият президент на Чили на крехките 36 години след широко разпространени водени от студенти улични протести, които показаха как съществуват икономическите неравенства, породени от диктатурата. Миналата година гражданите като цяло отхвърлиха усилието да се замени конституцията на страната от ерата на диктатурата с това, което би било една от най-прогресивните магна харти в света, и по-късно избраха консерваторите да напишат следващата чернова на документа.
Ефрен Кортес Тапиа, 60-годишен художник, призна, че най-ярките му спомени от годините на диктатурата са не само „репресиите“, но и „неспособността да слуша музиката на забранени фолклорни групи“. За него диктатурата води до „ограничения в културното развитие“, както и до „страх и ужас“.
Въпреки че чилийското общество се бори със смесените си чувства към диктатурата, научава повече за репресиите през годините чрез съдилищата. Заведение са около 1300 активни наказателни дела за нарушения на правата на човека по време на диктатурата и около 150 излежават присъди в затвора Пунта Пеуко, съоръжение, предназначено изключително за лица, виновни за престъпления от времето на диктатурата.
Администрацията на Борич също търси отговори в чужбина, натискайки Съединените щати да разсекретят документи, които могат да помогнат да се хвърли светлина върху ролята, която Вашингтон изигра в преврата, който подкрепи. В крайна сметка в края на август ЦРУ разсекрети части от ежедневните сводки на президента, свързани с Чили от 8 септември 1973 г. и 11 септември 1973 г., които потвърждават, че тогавашният президент Ричард Никсън е бил информиран за възможността за преврат.
По време на неотдавнашно си посещение в Чили конгресменът Александрия Окасио-Кортес, демократ от Ню Йорк, каза, че е „много важно … да се признае и да се разсъждава върху ролята на Съединените щати“ в преврата.
Пиночет остава на власт до 1990 г., като се оттегля, след като мнозинството от чилийците гласува против военното управление през 1988 г. Той обаче не изчезва и веднага става главнокомандващ на армията до 1998 г., а по-късно става доживотен сенатор, позиция, която създава за себе си. Той подаде оставка през 2002 г. и почина през 2006 г., без никога да бъде осъден в чилийските съдилища, въпреки че беше задържан за 17 месеца в Лондон по заповед на испански съдия.
„Чилийците свикнаха да живеят с Пиночет“, твърди Лагос и обясни:
„Вярвам, че Пиночет е единственият диктатор в съвременната история на Запада през този и миналия век, който 50 години след своя преврат все още се оценява от 30 или 40% от населението на една страна.“
