„Аз лично не виждам трагедия във факта, че Русия няма да вземе пряко участие в работата на Съвета по правата на човека на този етап. Решенията на този орган не са обвързващи, за разлика от, да речем, на Съвета за сигурност на ООН. И без това ще можем да продължим да даваме значителен принос за укрепване на конструктивния диалог относно спазването на правата на човека. Тези, които ще пострадат от това, са по-скоро развиващите се страни, които ще загубят нашия доста мощен глас, който балансираше партизанските подходи на западните държави и това се усети много.“
Това заяви в интервю зам.-постоянният представител на Москва в ООН Дмитрий Полянски, публикувано на официалната страница на Министерството на външните работи /МВнР/ на Русия в социалната мрежа Facebook.
Според него днес виждаме как чрез усилията на малка група държави се подкопава архитектурата на правата на човека, изградена в продължение на десетилетия на упорита работа.
„Така сега всяка неприемлива страна може да се изправи пред същата ситуация. В резултат на това HRC или други органи могат да се превърнат в клуб от избрани държави, които си казват хубави неща и преследват едни и същи цели. Това, меко казано, не е добър сценарий за нито един орган на ООН. Нашата организация не е създадена, за да заобикаля острите ъгли и да налага мнението на група държави на другите, а за да търсим консенсус и решения на различни проблеми. Без желание да се вземе предвид мнението на някой друг, това е невъзможно“, категоричен беше той.
Изключването на Русия от Съвета по правата на човека на ООН не е безпрецедентно, защото същите действия са били предприети и на 1 март 2011 година от Общото събрание по отношение на Либия. Тогава Москва е подкрепила тази резолюция в лицето на Сергей Карев, който се е изказал в нейна полза.
„Според мен тези ситуации не могат да се сравняват по няколко причини. Първо, това решение беше предшествано от съответна препоръка от самия HRC. В нашия случай не беше така – въпросът веднага беше повдигнат в Общото събрание. Второ, резолюцията там беше приета с консенсус, въпреки че в изказванията мнозина изразиха съмнения относно целесъобразността на подобна стъпка. В нашия случай 93 държави гласуваха за резолюцията, докато 100 държави не бяха съгласни с това решение под една или друга форма“, подчерта Полянски.
Той посочи още, че трябва да се вземе предвид и, че към момента на резолюцията тогава Либия като единна държава де факто вече не е съществувала, тоест тя не е можела да участва в Съвета по правата на човека.
Полянски подчерта също така, че изключването на Русия не означава, че Москва ще спре да участва в международните правозащитни дейности. Напротив. Тя щяла да остане страна по всички тях.
Що се отнася до Украйна той подчерта, че сравнително наскоро е бил внесен проект за хуманитарна резолюция на Съвета за сигурност, който е съдържал всички необходими разпоредби. Но той не подхождал на западните държави, които искали да видят в това на първо място осъждането на Русия, което обикновено не се прави в хуманитарните резолюции, приети от Съвета за сигурност. Следователно тук не е възможен компромис, подчерта зам.-постоянният представител на Москва в ООН.
„Всичко, което е необходимо за хуманитарните работници „на място“, ние предложихме, но само Китай ни подкрепи и резолюцията не мина. Ето защо смятаме, че няма смисъл да обсъждаме този въпрос в Съвета за сигурност сега. За западните ни колеги политиката се оказа по-важна от задачата да подкрепят работата на хуманитарните работници на място. Резолюцията на Общото събрание също няма да им помогне много, тъй като подобни решения не са задължителни. И като цяло, с усилията на Украйна и нейните западни спонсори, през последните години бяха приети доста странни документи. Те са изключително едностранчиви и политизирани, нямат нищо общо с действителността и по никакъв начин не влияят на реалната ситуация. Единственото, до което води това, е подкопаване на авторитета на Общото събрание като орган на ООН“, каза още Полянски.
Той посочи, че не е чувал в ООН да се сформира следствена група, която да проучва случилото се в Буча.
