Помниш ли игрите на нашето детство?

Хей! Здравей! Не се познаваме! Или може би сме се играли заедно – някога, някъде. Знам, че си много зает! Бързаш за поредната важна среща, трябва да заведеш детето на градина, а вече закъсняваш за работа. Желателно е да си в приличен вид, а закуската му вече е върху изпраната ти риза.

Хей, спри за малко! Моля те! Знам, че трябва да сготвиш, да изчистиш и по възможност да се нахраниш! Знам, хапваш по веднъж на ден, защото нямаш време… Знам, че то струва скъпо, но заслужаваш поне един запомнящ се час на ден!

Изпадам в същите моменти като теб! Тревожа се за неща, които няма да имат никакво значение след няколко години или дори месеци. Очаквам, че други, които се вършат за три дни мога да направя за по-малко от 24 часа. И когато постигна успех забравям да му се насладя – защото бързам към следващия и омаловажавам положените усилия.

Днес искам да кажа: „Стоп“! На себе си и на теб! А ти го кажи на своите близки! Занеси цвете на майка си и помогни на баща си! Обади се на най-добрия си приятел от детските години! Помниш ли как играехте с часове и нямаше сила на земята, която да ви спре да се забавлявате, да играете, да се наслаждавате с пълни шепи на живота!

Спри! Отдели няколко часа и покажи на децата си онези игри, без които не минаваше и ден, а малките хора днес дори не знаят, че съществуват. Не ги помниш ли? Аз ще ти ги припомня! Заедно ще си ги припомним!

Криеница и гоненица

За тях съм сигурна, че веднага се сети! Не искаше да мижиш, не искаше и да гониш, но понякога се налагаше. „Хайде на криеница!“ или „Хайде на гоненица!“ бяха двата призива, които събираха всички деца от квартала. Броилките пък определяха кой ще бъде най-нещастен. И до ден днешен имам две любими от тях:

От небето до земята златна стълбичка виси. Цар, царица, принц, принцеса – кой избираш първо ти?

От небето падна хулиганска банда, тя ми каза: „Стой! И парите брой!“. Аз наброих двеста лева, тя ми каза: „Стига, стига, че полиция пристига!“. Вкараха ме във затвора, аз избягах със мотора.

Стражари и апаши – не може без тях

Тази любима на поколения игра е една от незабравимите. Състои се от два отбора – едните са стражарите, а другите са апашите. В началото на забавлението стражарите затварят очи и броят до 100. Другите пък тичат и очертават пътя си с тебешири, но следите са възможно най-тайни. Така трябва да затруднят противоположния отбор, че да не ги залови.

След като са преброили до 100 стражарите тръгват да преследват бъдещите си пленници. По пътя си зачертават с тебешири всяка намерена стрелка. Знак и гордост, че си заловил апашите са думите:

Стражарска марка – бум! Печат! Ти си вече наш играч!

Заловеният вече е част от гонещите и започва да преследва децата от досегашния си отбор. Краят на играта е момента, в който всички апаши бъдат заловени. Но всички знаем, че забавлението свършва или когато малките хора се скарат, или когато мъмренето от родителите да се прибират стане прекалено сериозно.

Крокодил

Една от незабравимите игри и повод да се облечеш във всички възможни цветове, които съществуват в гардероба ти.

Прави се мислена линия за река или се чертае с тебешир. После се избира крокодил, който застава от едната страна на „реката“, а останалите играчи от другата. Те казват:

„Крокодиле, крокодиле! С какъв цвят е морето?“, а той избира – бял, червен, син или какъвто прецени, че имат най-малко останалите.

Който има по дрехите си съответната багра – преминава спокойно. Който я няма трябва да стигне до „брега“, но без да бъде заловен. Последният хванат става крокодил и определя цвета на следващото море.

Асоциации

Отново любима на поколения – развиваща мисленето и можеща да се играе с часове. Подходяща е и за по-големи деца. Двама от играчите си измислят човек или предмет. Останалите задават въпроси, за да отгатнат загадката. На тях може да се отговаря само с „да“ и „не“.

„Човек ли е? Българин ли е? Познавам ли го? Известен ли е? Певец ли е?“, това са само част от примерите, с които можем да стигнем до отговора.

Капитане, капитане, какво е морето?

Избира се един капитан, на който се слага кърпа на очите. После го завъртат три пъти и всички се нареждат около него в кръг. Малчуганите започват да питат:

Капитане, капитане, какво е морето?

Има три опции – тихо, бурно или замръзнало. При тихо всички се разхождат бавно и пазят тишина, а капитанът ги гони. При бурно казват: „Буууу“, а ако водата е замръзнала – стоят на едно място. Капитанът пък има задача да хване едно дете, да познае кое е и да му даде своето място.

Кент Купе

Няма как да не помните тази игра! Тайни знаци, войната да събереш четири еднакви карти и стотици часове забавление.

Трябват четирима души, които сядат двама по двама – едни срещу други. Всички получават по четири карти. После от тестето се обръщат по още толкова, като целта е да се съберат еднакви.

Когато пазарът е отворен, то всеки заменя излишните. Който изпълни задачата, дава таен знак на съотборника си и той казва „Кент“. Точка за отбора!

Надявам се, че на лицето ти има усмивка! А в душата ти са изплували спомени! Не оставяй детето в теб да си отиде! Позволи му да живее! Поне по час на ден! Така ще бъдеш много по-ползотворен и на работа, и в семейството, и във всичко, което правиш.

А ако отделиш време и научиш съкровището си на тези игри, то му правиш безценен подарък за цял живот! Може би няма да помни как е стояло на таблета, как сте отишли на скъп хотел за два дни, защото нямаш време за повече. Но ще помни, че си му отделил време. И си му предал частица от усещанията, които са те правили щастлив.

Нямам търпение да те оставя да бъдеш дете – поне за малко. Днес си обещавам да направя същото. Но те моля, сподели в коментар – коя беше любимата игра от твоето детство?