Баща сподели за абсурдна практика в българската здравна система, при която малкият му син за малко не е починал.
Всичко е започнало в 03:35 часа снощи в Бургас, когато 3-годишният му син се е закашлял силно, докато спи. Детето се е събудило и не е можело да диша. По думите на баща му Йордан Терзиев момчето не е можело да плаче, защото се е борило за всяка глътка въздух.
„Кошмар за всеки родител. Направихме по най-бързия начин възможното – дадохме противоалергично на капки, отворихме прозорците, за да влезе влажен въздух и започнахме инхалация с физиологичен разтвор.“, написа родителят във Facebook.
В 03:39 часа е бил подаден сигнал на телефон 112, като е било описано житовотозастрашаващото състояние. От отсрещната страна е било казано, че сигналът е приет и е била изпратена линейка.
„Живеем на 4-5 минути с кола от Спешното отделение, което е към най-голямата болница в областта – УМБАЛ-Бургас. Веднага се облякох и зачаках на улицата, за да не губи екипът време за ориентиране. Минаха 5 минути – никой. Звъня на 112 – „Идват – чакайте“. Още 5 минаха, пак звъня – пак чакайте. Този разговор се повтори четири пъти. На никой не го пожелавам – непрестанно бягане между улицата, за да доведа имагинерна помощ и леглото на детето ми. Това бяха едни от най-дългите 20 минути в живота ми.“, коментира Терзиев.
Когато линейката е пристигнала в нея имало трима души, които дори не слезли от нея, но са свалили прозореца и са се провикнали: „Къде е детето, хайде да ви возим.“
Терзиев споделя, че е бил в шок и е помолил за обяснение – не трябва ли детето първо да бъде закрепено, за да бъде транспортирано, попитал той. Медицинският екип му отвърнал, че не са педиатри и можели единствено да транспортират малчугана до лечебното заведение.
„Даже не погледнаха детето. Натоварихме се на линейката и просто ни закараха в Спешното.“, казва бургазлията и отбелязва, че през 35-те минути, докато са чакали екипа на „Бърза помощ“, противоалергичното е подействало и за щастие с детето не се е случило най-лошото, но споделя следния извод:
„Щяхме да стигнем до Спешното отделение с личния ни автомобил с 30 минути по-рано. Щяхме да спестим много нерви и да спечелим време, която можеше да се окаже разликата между живота и смъртта в подобна ситуация.“
Терзиев добавя в публикацията си в социалните мрежи, че ще спести разказа за ужасното държание на дежурната педиатърка. Той обаче изпитвал дълбоко разочарование, гняв и безпомощност пред абсурдната система.
Линейките са просто еднопосочни таксита действащи със закъснение.