Пожар изгори 15 декара тръстики в защитена зона Дуранкулашко езеро, сигнализират от Сдружение за дива природа /СДП/ „Балкани“. Това се случи на 5 февруари, дни след като отбелязахме Световния ден на влажните зони.
Посегателствата върху тези места са непрекъснати – опожаряването им се случва всяка година през различни сезони, освен това често влажните зони биват пресушавани, засипвани и застроявани.
Само преди няколко години, големи пожари унищожиха сериозна част от различни защитени зони у нас – Драгоманското блато /където изгоря 80% от растителността/, Дуранкулашкото езеро, бившето Стралджанско блато и „Калимок – Бръшлен“.
Почистването чрез изгаряне на тръстиковите масиви в тези защитени зони е строго забранено от българското законодателство. Въпреки това, влажните зони пламват всяка година.
Защитените влажни зони са важни, както заради растителните видове, които виреят там, така и заради животинските и най-често заради птиците, които ги използват като места за отдих по време на миграция, за зимуване или за гнездене. При пожар:
- загиват много земноводни, влечуги, безгръбначни животни, а понякога и дребни бозайници, които се озовават в капана на огнената стихия.
- в зависимост от сезона, растителността може да не се възстанови в достатъчно количество и така много птици могат да останат без места за гнездене.
- пепелта може да доведе до еутрофикация, т.е. замърсяване на водата, и може да изчезнат рибите.
- нарушава се баланса в екосистемата и това може да доведе до повече вредители като комари, а в същото време косенето на тръстика, ако се прави по план, може да е полезно за екосистемата
- още по-сериозни са щетите в преходните зони – пасища и прилежащ екотон, защото там живеят животните, които не могат да избягат – като костенурки, дребни бозайници и др.
Много от влажните зони, срещу които има ежегодни посегателства, са под няколко защити – като „Натура 2000“ зони, като защитени местности, като Рамсарски места, които страната ни е идентифицирала като важни за опазване с оглед подписаната конвенция.
И все пак много важни за биоразнообразието места у нас все още нямат необходимата защита. На този фон припомняме, че една от общо 14-те активни наказателни процедури на Европейската комисия срещу България в сектора „Околна среда“ е именно за необявяване на зоните от природозащитната мрежа „Натура 2000“ със заповеди, които задават конкретни режими и цели за опазване. Това важи за 194 от общо 229 територии.
