Поредица за бързи кредити с адв. Богомил Йорданов: Колко ефективен е контролът върху злоупотребите на ЧСИ и колекторските фирми

От Искра.бг изготвяме поредица, свързана с фирмите за бързи кредити, целяща да информира и предпази обществото от потенциални измами и некоректни практики. За да дадем по-задълбочен поглед върху темата, разговаряхме с адв. Богомил Йорданов, който има значителен опит в областта на защитата на правата на заемателите. Ето какво сподели той с нас:

Какви права имат гражданите и малките бизнеси при взаимодействие с колекторски фирми и ЧСИ? Има ли начин тези права да бъдат по-добре защитени?

В момента правата на гражданите и малките бизнеси са ограничени. Възможно е да се подават жалби, но тяхната ефективност е съмнителна. За по-добра защита са необходими законодателни промени. Например, при случаи на тормоз над гражданите от колекторски фирми трябва да се прилагат строги мерки, включително отнемане на лицензи. Важно е също така да се контролира работата на ЧСИ, особено по отношение на таксите и разноските, които те начисляват, тъй като тези такси не са актуализирани, а ЧСИ често добавят допълнителни разноски. Нужни са ясни и строги наказания за подобни действия.

Възможно ли е въвеждането на нови данъци върху свръхпечалбите на банките и колекторите да противоречи на европейското законодателство? Ако да, в какви аспекти?

Въвеждането на такива данъци трябва да бъде икономически и законодателно прецизирано, за да се избегнат правни спорове и противоречия с европейските регулации. Важно е да има адекватна регулация, тъй като, ако бъдат наложени такива данъци, банките и колекторските фирми вероятно ще компенсират чрез нови такси и услуги, което ще натовари допълнително потребителите. Ефективен контрол е нужен за предотвратяване на заблуждаващи практики при бързите кредити.

Какво е Вашето мнение за политиката на други държави, като Италия, които въвеждат данъци върху свръхпечалбите на банки? Може ли такъв подход да бъде приложен успешно в България?

В България основният проблем не е в свръхпечалбите, а в таксите, тарифите и лихвите, които обременяват гражданите. Ако се въведе данък върху свръхпечалбите, банките и други засегнати фирми вероятно ще прехвърлят тежестта върху потребителите чрез по-високи такси. За да бъде успешен подобен подход, е необходима строга регулация, която да следи тези такси и практики.

Какво влияние би оказало допълнителното данъчно облагане на банките и ЧСИ върху правната среда и бизнес климата в България?

Имаше проектозакон за облагане на свръхпечалби в различни сектори, включително горива, но беше доказано, че това не е ефективно в българската икономическа среда. Важно е да се следи дали тези данъци ще бъдат прехвърлени към гражданите, защото именно те понасят финансовата тежест. Това би натоварило правната среда и би намалило доверието на гражданите и бизнеса.

Какви са възможните правни последици за банките и ЧСИ, ако се докаже, че те злоупотребяват с липсата на адекватна регулация?

В момента правните последици за ЧСИ са ограничени, като в някои случаи могат да бъдат лишени от права. Това обаче се случва рядко, особено в малките населени места. За банките правната отговорност е също ограничена, а регулаторните органи, като Финансовия надзор, рядко предприемат мерки за отнемане на лиценз.

Според Вас има ли нужда от промени в законодателството за по-строга регулация на свръхпечалбите и какви конкретни промени бихте предложили?

Лично аз не бих предложил промени за допълнителни данъци върху свръхпечалбите, тъй като това само ще прехвърли тежестта към потребителите. По-ефективно е да се въведе регулация, която да следи нелоялните практики, като необосновано високи такси и неустойки. Когато регулацията бъде засилена, печалбите ще намалеят, защото колекторските фирми ще трябва да работят законно, без да злоупотребяват с таксите и услугите си.

Адвокат Богомил Йорданов е убеден, че добрият адвокат трябва да бъде призван да защитава правата на своите клиенти с решителност и отговорност. С неговия опит и компетентност, той продължава да бъде силен съюзник в борбата срещу некоректните практики на фирмите за бързи кредити.