„Пребиха лекар“, „Екип на бърза помощ пострада“, „Нападнаха дежурен лекар“, „Замерваха линейка с камъни“, „Лекари напускат заради побой“ и т.н.
Това са малка част от заглавията в медиите, които показват какво се случва с тези, които спасяват животи. Това е благодарността, която получават хората, които спасяват нас, децата ни, близките ни. Това е цената, която плащат за лишенията, на които са подложени, мизерните условия на труд, стреса, ниското заплащане, а накрая обидите, физическото посегателство и не закрилата от държавата.
Явно държавата толерира нападателите, които са всякакъв вид, но преобладават циганите. Държавата предпочита да пренебрегне исканията на „няколко“ лекари и медицински работници, отколкото да загуби своя електорат.
Не е правилно това, дами и господа политици. Вие, когато имате нужда, също отивате при тези, които оставяте да бъдат бити и обиждани при изпълнение на служебните си задължения. Тях трябва да пазите, а не цигани, надрусани и пияни българи, и всякакви други подобни същества.
Докога да си „лекар“ ще е символ на беззаконие и покровителстване на вредни индивиди? Докога „лекар“ ще е човек, който се притеснява да отиде на работа, за да не бъде пребит, докато се опитва да спаси нечий живот? Докога „лекар“ ще е някаква професия, а не човек на почит? Докога?
Решение има, дами и господа политици. И Вие го знаете, Вие го можете, но Вие не го искате. Другото решение е, когато някой от Вас се нуждае от лекар, лекарят или да откаже да го лекува, или да го пребие, или да го унизи. Тогава със сигурност ще се намери решение на проблема и нападенията над лекари ще спрат. Нали?!
Но не това е начинът, защото лекарите са хора!
