Съществуващият порочен модел в родната енергетика поставя в сериозен риск енергийният преход да се изгуби в лабиринта от сенчести политически и икономически интереси на конгломерата, свързван с бизнесмена Христо Ковачки. За това предупреждава докладът „Осемте кръга на Въглищната империя на „Ковачки“ на „Грийнпийс“ – България.
Анализът на сложния пъзел от връзки и зависимости е продължение на разследването „Финансовите мини“, което през 2018 г. описа кръговете от мини и централи, чиято собственост е скрита зад слоеве от офшорни фирми. Контурите на Въглищната империя на „Ковачки“ обаче са много по-широки и обхващат посредници, източващи публичното дружество „Топлофикация София“, търговец и верификатор на парникови емисии, пенсионен фонд за инвестиции в топлофикации, застрахователно дружество – „фаворит на държавата“, и не на последно място – лобистко сдружение за
„зелено бъдеще“ на кафявата Въглищна империя.
Платформата „От кафяво към зелено“ се активира в момента, когато България се изправя пред амбициозната задача да трансформира икономиката и енергетиката си, а за това са предвидени 5.7 млрд. евро по Механизма за възстановяване и устойчивост и 1.3 млрд. евро по Фонда за справедлив преход. Ролята на това сдружение на компании от Въглищната империя е да рекламира плановете им за развитие като екологични и благоприятни за хората и регионите. На фона на дългата история на замърсяване на предприятия от този кръг, примерите за лошо отношение към работниците и плановете за горене на отпадъци и биомаса с неясен произход, платформата попада в определението за грийнуошинг („боядисване в зелено“).
Предприятия от Въглищната империя на „Ковачки“ не са сред най-изрядните данъкоплатци. Общо 330 милиона лева непогасени задължения към Националната агенция за приходите към края на 2020 г. имат 17 компании, идентифицирани като част от този конгломерат. Към същата дата по давност са отписани вземания в размер на 10 млн. лв. НАП предостави тази информацията в обобщен вид, без разбивка за всяка компания в отговор на запитване на „Грийнпийс“ – България по Закона за достъп до обществена информация.
Въглищната империя има и пенсионноосигурително дружество – „Топлина“, известно като „пенсионния фонд на Ковачки“. Под негово разпореждане са общо 293 млн. лв. от вноските за пенсии на работници във въгледобива и енергетиката. Според Кодекса за социално осигуряване пенсионноосигурителните дружества не могат да инвестират средствата на фондовете си в собствени финансови инструменти и такива на свързани лица. „Топлина“ нарушава тези разпоредби с близо 13 милиона лева, инвестирани в акции на собствените му акционери „Атоменергоремонт“ и
„Топлофикация Бургас“. Още 14 милиона лева дружеството влага в други привидно несвързани компании от Въглищната империя: топлофикациите в Русе, Плевен и Бургас, както и в ТЕЦ „Бобов дол“ и „ТЕЦ Марица 3“ АД.
Подобни практики са възможни заради регулаторния комфорт, осигурен на предприятията от този конгломерат в продължение на години от редица институции като Комисията за финансов надзор, Комисията за енергийно и водно регулиране, Националната агенция за приходите, Министерството на околната среда и водите, Комисията за защита на конкуренцията. Последно през 2019 г. четирите работодателски организации в България подават сигнал до КЗК за „непазарни търговски практики“ на „определени субекти“ – всички от Въглищната империя на „Ковачки“.
През 2020 г. Комисията постановява, че няма концентрация в енергетиката, защото чуждестранните физически лица – собственици на фирмите, притежаващи българските предприятия, нямат други активи в България.
През същата година ТЕЦ „Бобов дол“ опрощава заеми за 31 милиона лева на британските собственици на други привидно несвързани предприятия от Въглищната империя. 22 млн. лв. са вземания на „Бовард“ – собственик на „Топлофикация – Бургас“, а други 9 млн. лв. – на „Каталанд“, собственик на „Топлофикация – Плевен“ и „Топлофикация Русе“. Това спестява на ТЕЦ „Бобов дол“ 3.1 милиона лева корпоративен данък.
„Енергийната трансформация е ключова за общите ни усилия за овладяването на климатичната криза и съхраняването на планетата. В държава като България е от ключово значение средствата от Европейския съюз и от националния бюджет да осигурят сигурно и чисто бъдеще на общностите, които живеят с последствията от въглищната индустрия, а не да помагат за възпроизвеждането на система с много пороци“, коментира координаторът на кампанията „Климат и енергия“ в „Грийнпийс“ – България Десислава Микова.
