Визата на папа Франциск в България се смята за най-важното историческо събитие. Тя е определена за периода от 5 до 7 май.
Папа Франциск, който беше избран преди шест години за римски папа е „първият папа от Новия свят и първият папа йезуит“, каза заместник-председателят на Комисията по вероизповеданията към Народното събрание Васил Антонов на конференцията „Папа Франциск в България“, организирана от БАН и от Атлантическия клуб в България, пише „Дарик“.
Според Андонов смята, че папа Франциск не случайно е определен за „най-влиятелния световен лидер“, заради реформите му във Ватикана и заради положителното лице, което дава на църквата.
Васил Антонов съобщи, че „в България православните християни са около 6 милиона, мюсюлманите са 780 000, католиците са малко над 80 000, а последователите на Арменската църква са над 10 000 души“.
През дните на посещението на папата у нас България ще бъде в центъра на вниманието на медиите от цял свят и като българи ще го посрещнем с традиционното българско гостоприемство, отбеляза епископ Пройков. Той припомни, че мотото на пътуването на папа Франциск в България носи заглавието на енцикликата на папа Йоан 23-ти, озаглавена „Мир на Земята“. Това показва желанието на папа Франциск посещението му в България да бъде под знака на мира, който е бил толкова скъп за Анджело Ронкали, бил десет години апостолически легат в България, а след това и папа Йоан 23-ти, каза епископ Христо Пройков.
Пройков отбеляза, че българите очакват с нетърпение посещението на Светия отец у нас и изрази увереност, че то ще остави трайни следи в нашия духовен живот и в историята ни, както и незабравимото посещение на папа Йоан-Павел Втори през 2002 г. в България.
Ключовата дума на визитата на папа Франциск през май у нас ще бъде „мир“ и тогава България ще бъде в световния фокус. И нека по време на тази визита мирът да блика от България и целият свят да го види това, каза президентът на Атлантическия клуб в България Соломон Паси на конференцията „Папа Франциск в България“.
Още от 1990 г. Атлантическият клуб е ангажиран с темата за отношенията ни с Ватикана, но през 1990 г., когато започнахме присъединяването към НАТО, си дадохме сметка, че ние имаме огромен репутационен проблем. „Не бяхме го причинили, но бяхме негова жертва и това беше атентатът срещу папа Йоан Павел Втори и искахме това петно да бъде изчистено от България„, заяви Соломон Паси.
Той отбеляза, че първият, който кани папа Йоан Павел Втори в България, е президентът Желев, а след това през 1994 г. започва и мощна кампания за идването на папата у нас. „Тогава имаше огромна съпротива срещу това идване – и политическа, и религиозна, и на неразбирането, и на инерцията, и на липсата на култура в тази област“, обясни Соломон Паси.
Той отбеляза и приноса на Симеон Сакскобургготски за идването на папа Йоан Павел Втори през 2002 г. в България. Тогава папата каза знаменаталната фраза, че „България няма отношение към атентата срещу него“, припомни Соломон Паси. И отбеляза, че през същата тази 2002 г. България получи две заветни покани – поканата да влезе в НАТО – през ноември 2002 г., и датата за членство в ЕС – пак през есента на 2002 г.
Сега сме в нова фаза на отношенията си с Ватикана, посочи Соломон Паси и разказа, че в качеството си на външен министър е изпратил на летището папа Йоан Павел Втори и му е връчил писмо. В него му благодарих за посещението, но отбелязах, че „за да има България по-голяма тежест в света и в католическия свят, смятаме, че е назрял моментът да определите един български кардинал“, каза Паси. Според него основната политическа мисия на визитата на папа Франциск у нас трябва да е свързана с това българското правителство и католиците ни да поискат от папата той да направи онова, за което на папа Йоан Павел Втори не му стигна времето – да имаме български кардинал. „Надявам се след визитата на папа Франциск у нас, да имаме един български католически кардинал“, каза Соломон Паси на конференцията.
