Фреди Фернандес седи потиснат на дивана в дома си в Мисури, с бебето си в скута си, докато държи пулсовия оксиметър, уред, който използва, за да проверява нивата на кислород в организма си след продължилата няколко месеца борба с COVID-19. Месеци след като е била предупредена, че партньорът ѝ може никога повече да не види дъщеря си Ванеса се усмихва, докато медицинска сестра помага на мъжа да борави с устройството, пише „Associated press“.
Фреди е прекарал пет месеца в болница на четири часа път с кола от дома на двойката в югозападния град Картадж, щата Мисури, като там е бил лекуван с най-интензивните налични животоподдържащи медикаменти. 41-годишният баща на шест деца е бил на косъм от смъртта няколко пъти, а сега, подобно на много други хора, преживели хоспитализации заради COVID-19, успява да се завърна в дома си, като промяната във вида му е очевидна.
Въпреки че над 1 милион души са починали от COVID-19 в САЩ, много повече хора са преживели престой в интензивно отделение, който е оставил у тях силно усещане за тревожност, посттравматично стресово разстройство и множество други здравословни проблеми. Изследвания сочат, че интензивната терапия, която се прилага на пациентите в интензивните отделения, често помага за да се спаси живота им, но и често е трудно да се осигури за всички, тъй като болниците са препълнени.
Спомените на Фреди от тези дълги месеци на боледуване са откъслечни – има моменти, в които е идвал за кратко в съзнание, бил е свързан с апарати, които да са „дишали“ вместо него, докато се е борил за живота си. Понякога е питал за майка си, която е починала от COVID-19 през септември 2020 г. Пропуснал е раждането на дъщеря си Мариана и първите четири месеца от живота ѝ. Вероятно никога няма да може да се върне към работата си в строителството, а другата му дъщеря се страхува, че той отново ще бъде далече от дома им. Макар че понастоящем пандемията е затихнала и маските не са задължителни, вирусът не е изчезнал за това семейство.
„Остава ни да се справяме с последиците от вируса.“, казва Ванеса.
28-годишната Ванеса все още е била бременна с Мариана миналото лято, когато щамът „Делта“ е поразил слабо ваксинирания щат Мисури. Тя се е отнасяла скептично към ваксината, но акушер-гинекологът я уверил, че е безопасна, и тя решила да си я постави. Фреди също приел добре идеята. Роденият в Мексико мъж е пристигнал в САЩ преди около 20 години, за да работи в строителството и вече е постоянно пребиваващ. Преди да се разболее е работил от 05:00 до 20:00 ч. , а често и поне един ден през уикенда. Точно в деня в края на август, когато двамата са планирали да си запишат час за ваксинация, гърлото започнало да го боли. Оказало се, че младият мъж е заразен с COVID-19.
Няколко дни по-късно, когато той започнал да кашля силно и да диша трудно, жената го закарала в спешното отделение на местната общинска болница. Фреди, макар и притеснен за семейството си, си спомня, че си е мислил, че състоянието му ще отмине бързо. За съжаление обаче пневмонията поразила сериозно двата му бели дроба. На следващия ден той бил в по-голяма болница в Спрингфийлд, която била препълнена с пациенти, и е поставен на апарат за изкуствено дишане. Това обаче също не било достатъчно. Пациентът бил преместен в друго лечебно заведение в Сейнт Луис, на близо 270 мили от двете си дъщери, 10-годишния син на Ванеса, Мигел, който смята Фреди за свой баща, и още три деца от бившата си съпруга – момчета на 10, 8 и 7 години. Фреди все пак е имал късмет и бавно е бил стабилизиран.
Дългият престой в болница обаче крие рискове, предупреждава д-р Ан Паркър, която е пулмолог и ръководи екип за лечение на остри състояния след COVID-19 в Медицинския факултет на университета „Джон Хопкинс“. Тя споделя, че някои от най-важните стъпки за възстановяване в реанимацията не са само медицински. Отдавна е доказано, че посещенията на роднини, както и на физиотерапевти, ерготерапевти и логопеди, помагат на най-болните пациенти да оздравеят по-бързо. COVID-19 обаче наруши тези практики в много болници, тъй като семействата бяха държани настрана, за да се предотврати разпространението на вируса. Страхът от заразяване, както и липсата на персонал, често означават по-малко физиотерапия, която доказано ускорява възстановяването.
Първоначално Фреди разчитал на проходилка и инвалидна количка, тъй като не е можел да седи или да се храни сам. Сега инвалидната количка е изоставена на задните стълби на дома, а той обикаля целия квартал, като тегли след себе си преносим кислороден контейнер на количка. Скоро вероятно ще може да носи кислорода си в раница, което ще му даде повече свобода. Семейството вече прекарва часове навън в късния следобед и вечер, а Фреди наблюдава как децата скачат на батута. Немската им овчарка е неотлъчно до него. Ванеса се е върнала на работа, а животът ѝ постепенно става „малко по-нормален„. Искат да изчакат, докато Фреди се оправи, за да се оженят. И все пак те не знаят колко ще се подобри състоянието му и колко бързо ще стане това.
Такава е историята на много хора, които са останали живи след преболедуване на вируса, но вече са променени завинаги, споделя д-р Сермадеви, който следи напредъка на пациента. Някои от медицинските сестри дори са се сприятелили с Ванеса във Facebook.
„Тъжно и щастливо е едновременно. Много е трудно да се примириш с това.“, признава още Ванеса.
