Руските сили вероятно се намират в най-добрия си период от началото на инвазията в Украйна преди 4 месеца, пише „BBC“. Те елиминираха повечето от украинската отбрана в района на Луганск, консолидираха контрола върху пояс от територия на юг, подобриха логистичната и командната си структура и притъпиха ефективността на украинските атакуващи дронове.
През последната седмица руснаците бяха възнаградени за техните интензивни – някои биха казали безмилостни – бомбардировки на останалите части от Луганск, държани от украинските сили, които най-накрая се отказаха от Северодонецк и загубиха територия на юг от Лисичанск.
Ръководителят на самопровъзгласилата се Луганска народна република Леонид Пасечник прогнозира миналия петък, че руските сили ще обкръжат напълно Лисичанск в рамките на два-три дни. Досега не са, но градът е в непосредствена опасност.
Руските сили също така засилиха атаките в района на Донецк, като се приближиха още малко до пояса на индустриалните градове в региона, който минава на юг от Славянск през Краматорск до Константиновка. В Лисичанск и много от градовете, осеяни през криволичещите фронтови линии, които минават през пет региона, украинците може да се сблъскат с повторение на случилото се в Северодонецк, където бяха бомбардирани, за да се оттеглят. Просто не остана нищо, което да може да се защити.
Непосредствената дилема за украинските военни е дали те остават ангажирани да защитават Лисичанск, с риск от загуба на войски и оръжия, ако градът бъде обкръжен – и дали политическото ръководство на Украйна ще нареди изтегляне към нови отбранителни линии.
Ако се случи така, могат ли частите, които сега са в джоба на територията, държана от Украйна, да се оттеглят, без да бъдат унищожени? Големи участъци от магистралата от Лисичанск до Бахмут са осеяни с отломки, а руските части се приближават до самия Бахмут.
Изглежда, че руснаците в момента не напредват много от Изюм на север към Славянск, въпреки многократните опити да пробият украинските линии. Въпреки това украинските власти предупредиха в неделя, че руските сили се „натрупват“ на север от Славянск. Руските военни могат бързо да мобилизират шепа батальонни тактически групи, разположени отвъд границата.
Някои руски военни анализатори не са оптимистично настроени. Юрий Котенок, например, смята, че руските сили нямат достатъчно жива сила, за да обградят силно укрепените градове Славянск и Краматорск.
В дългосрочен план най-добрата надежда на украинците е, че като разположат повече западни оръжия, способни да унищожат руската артилерия, ракетни системи и командни пунктове далеч зад фронтовата линия, те могат постепенно да намалят дефицита в огнева мощ. Но оръжия като ракетната система HIMARS, която има обхват от 70 километра (43 мили) в конфигурацията, доставена на Украйна, изискват няколко седмици обучение. А в Донбас няколко седмици са много време предвид сегашния натиск върху украинските сили.
Този натиск е още по-голям, защото много от подразделенията, разположени в региона, са сред най-опитните, които Украйна има. Те са износени от абсолютната интензивност на руската бомбардировка и не се заменят лесно.
А украинските военни вече загубиха в битка част от оръжията, с които се втурнаха на фронта. Министерството на отбраната на Русия заяви миналата седмица, че руските удари вече са елиминирали някои от доставените от САЩ гаубици M777.
Руската офанзива също се поучи от грешките, допуснати по време на първоначалното и неуспешно движение към Киев. Противовъздушната отбрана, главно С-300, е разгърната за осигуряване на обширно, а не местно прикритие, което прави украинските атакуващи дронове по-малко ефективни. Анекдотично изглежда, че напоследък в социалните медии бяха публикувани по-малко видеоклипове, показващи украински бойни самолети в действие.
Русия назначава нови командири
Руската йерархия също беше реорганизирана с нови командири на южните и централните сили, ангажирани в Украйна под общото ръководство на заместник-министъра на отбраната Генадий Жидко. Институтът за изследване на войната заяви, че „руското висше командване пренарежда и преструктурира военното командване, за да организира по-добре операциите в Украйна“.
Може би не е случайно, че първото докладвано посещение на руския министър на отбраната Сергей Шойгу и висшите командири на силите, участващи в „специалната военна операция“, се случи, когато приливът изглежда тече в полза на Русия. Победата има хиляда бащи, но поражението е сираче.
Роб Лий, анализатор на руските военни в Кралския колеж в Лондон, отбеляза, че Жидко е седял до Шойгу на срещи по време на посещението му. Лий припомни, че Русия очевидно „не е имала генерален командир в началната фаза (през март), нарушавайки принципа на единството на командването“.
Голямата неизвестност е дали успехът на Русия в натрупването на украинската отбрана в Донецк може да насърчи по-нататъшно разширяване на нейните военни цели отвъд специалната военна операция – може би усилието да се запази инерцията чак до река Днепър, която по същество разделя Украйна на две.
Това е най-лошият сценарий за украинците и засега остава по-скоро далечна възможност, отколкото непосредствен риск. Украинските сили все още защитават около 12 000 квадратни километра (4600 квадратни мили) само от Донецк (площ с размерите на Кънектикът).
Въпреки украинските проблеми през последните седмици, все още има много доказателства, че руската армия също страда от висок процент на износване. Западни представители смятат, че някои батальонни тактически групи са били възстановени.
И може да има сребро за Украйна в нейните обратни точки на бойното поле: те правят аргументите за ускорен тръбопровод за оръжия от Запад точно когато лидерите на Г-7 се срещат.
Един от най-отдадените поддръжници на президента Зеленски, премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън, е наясно с риска от „умора на Украйна“, тъй като бойното поле изглежда се обръща в полза на Русия. Докато започваше срещата на Г-7 в Германия, той заяви:
„Първите няколко седмици и месеци на украинската съпротива се характеризираха с огромно глобално единство и огромен прилив на подкрепа за украинския народ.“
И още:
„От съществено значение е това да се поддържа в дългосрочен план. Поведението на Русия и зверствата, които Путин извършва, не трябва да се нормализират в очите на света.“
Президентът на САЩ Джо Байдън отправи подобен призив. Ето и неговите думи:
„Трябва да останем заедно. Путин разчита от самото начало, че по някакъв начин НАТО и Г-7 ще се разцепят, но ние не сме и няма да го направим.“
Засега няма признаци, че някоя от двете страни ще поддаде, не на последно място защото толкова много е заложено на карта. Хал Брандс от „Foreign Affairs“ пише за конфликта следното:
„И се подчерта, и се задълбочи фундаменталното глобално разцепление днес – сблъсъкът между напреднали демокрации, които са отдадени на съществуващия международен ред, и евразийските автокрации, които се опитват да го премахнат.“
Но за Путин тази война на избор е част (голяма) от екзистенциална борба срещу хегемонията на САЩ.
Институтът за изследване на войната заключи, че Кремъл „възнамерява да проведе продължителен конфликт в Украйна и се стреми да ускори усилията за мобилизация в подкрепа на дългосрочните военни и политически цели в окупираните райони на Украйна“.
