В светилище с изглед към заснежените планини хиндуистки свещеници слагат лъжици с ориз и гхи /пречистено краве масло/ в силно горящ огън. Затварят очи и пеят на санскрит, надявайки се, че молитвите им ще върнат времето назад и ще спасят от потъване свещения им град, предава „APNews“.
В продължение на месеци около 20 000 жители на град Джошимат, сгушен в Хималаите и почитан от хиндуистки и сикхски поклонници, виждат как земята бавно поглъща тяхната общност. Те молеха горещо за помощ, която така и не пристигна, а през януари отчаяното им положение попадна в центъра на международното внимание. Оттогава насам Джошимат е обявен за бедствена зона. Многоетажните хотели се свличат на една страна, а напуканите пътища затрудняват сериозно придвижването на местните жители и доставките на стоки от първа необходимост. Над 860 къщи вече са негодни за живеене, прорязани от дълбоки пукнатини, които са видими по тавани, подове и стени. Вместо помощ обаче там се изпращат булдозери, които разрушават цели части от града.
Свещеният град е построен върху купчини отломки, останали след години на свлачища и земетресения. Учените предупреждават от десетилетия насам, включително в доклад от 1976 г., че Джошимат не може да издържи на интензивното строителство, което се извършва там през последните години.
„Пукнатините се разрастват всеки ден и хората живеят в страх. От години говорим, че това не е просто бедствие, а катастрофа, за която е само въпрос на време да се развие напълно. Това е бомба със закъснител“, твърди Атул Сати, активист от Комитета за спасяване на Джошимат.
Сега бъдещето на Джошимат е застрашено, твърдят експерти и активисти. Според тях една от водещите причини за това е насърчавания от политическата партия на министър-председателя стремеж към развитие на религиозния туризъм в Утаракханд, щата, в който се намира свещеният град. Освен изменението на климата, интензивното ново строителство с цел настаняване на повече туристи и ускоряване на проектите за водноелектрически централи в региона засилва свличането и потъването на земята. Разположен на 1890 метра над морското равнище, Джошимат е почитан от местните хора, тъй като те вярват, че там действат специални духовни сили, като се смята, че там през осми век хиндуисткият гуру Ади Шанкарачаря е получил просветление, след което е основал четири манастира в цяла Индия, включително и един в Джошимат. Посетителите минават през града по пътя си към известното сикхско светилище „Хемкунд Сахиб“ и хиндуисткия храм „Бадринатх“.
Кризата в Джошимат несъмнено повдига въпроса дали стремежът на Индия към развитие на повече водноелектрическа енергия в планините с цел намаляване на зависимостта си от въглищата, може да бъде постигнат по устойчив начин. В щата Утаракханд, където текат над 30 реки и който е заобиколен от топящи се ледници, има около 100 проекта за водноелектрически централи, които понастоящем са на различен етап.
Експертите предупреждават, че тежкото строителство, необходимо за изграждането на водноелектрически централи, като например взривяване на камъни, отклоняване на речни потоци и изсичане на гори, в регион, който вече е уязвим поради климатичните промени, може да нанесе непоправими щети. Това може да доведе и до изселване на цели села, както вече е било направено със село близо до Джошимат. Хаат, село по поречието на река Алакнанда, някога е било свещено селище, което води началото си от гуруто Ади Шанкарачаря, за когото се твърди, че е основал друг храм тук през осми век. Днес то е място за изхвърляне на отпадъци и склад за строителни материали, след като през 2009 г. селото е било придобито от енергийно предприятие за изграждане на хидроенергиен проект.
Храмът „Лаксми Нараян“, обграден от сиви купчини цимент, е единствената част от селото, която все още стои сравнително здрава. Всички негови жители са го напуснали през годините, когато властите са започнали да разрушават домовете им, разказва Раджендра Хатвал, някогашен началник на селото, който сега живее в друг град наблизо. Мъжът споделя с гняв, че проектът е станал причина за унищожаването на Хаат.
