Замисляли ли сте се, как през последните години се вади оръжие и се отнемат човешки животи? Как впоследствие няма наказани или пък виновните са с минимални присъди?
Причините са много – неработеща правосъдна система, оскотяване, неграмотност на една част от населението и т.н., и т.н..
Става ли сме свидетели на безскрупулни нападения и убийства на млади хора – бъдещето на България, бранейки честта и достойнството си. Днес ще ви запознаем с един от тези българи, който устоявайки правдата и принципите си, е попадал в доста рискови ситуации през последните 10 години. Диян Дянков разказа в социалните мрежи какво е преживял и как е оцелял:
„За последните 10 години, за трети път ми се случва посред бял ден да стрелят по мен…
Първият път се оказах на неправилното място с неправилните хора… махнах се!
Вторият път, откачен “бизнесмен” реши да си прави Сафари посред бял ден… предоставяйки личния си пистолет на свой служител, а той самият с пушка, изстреляха на посоки над 40 патрона, защото се почувствали заплашени от 6-месечното ми куче!?!
Като по чудо с мой приятел, с който бяхме заедно пропуснахме куршумите и обезоръжихме стрелеца и служителя му, който дори нямаше разрешително за огнестрелно оръжие, НО…успяха да убият любимото ни куче! Дело, естествено имаше – виновни – НЕ!
Този юли, посред бял ден, заради дързостта ми да направя забележка на жени от ромски произход, да не се хвърлят фасове по настилката на детска площадка, отново се озовах пред дулото на пистолет…
През годините си мислех, че проблемът е в мен, затова всячески се опитвах да избягвам конфликтни ситуации, да съм модератор и балансьор, за да не ми се налага да минавам през това отново!
С времето обаче, като свидетел на всички безумия, случващи се в милата ни Родина, започнах да се убеждавам, че проблемът не съм аз, а реалността, в която живеем… Защото тук закони няма, виновни няма, наказани няма! Но пък е пълно с автомобили най-нов модел, летящи и фучащи по улиците ни…
Много приятели ми писаха – осъди ги, нека лежат, нека си понесат заслуженото, но повечето от тях дори нямат представа как работи съдебната ни система и колко вратички и пробойни има за виновните!
На други им беше много странно как човек с дългогодишен опит в бойните изкуства като мен е попаднал в такава ситуация и как адже ба не съм се справил с двама въоръжени нападатели? Но само тези, които са участвали в истински битки на улицата знаят, че само Чък Норис и Брус Ли остават “без наранявания” при схватка срещу 2-3-5 човека…
Като човек, който се старае да продължава напред с изводите и позитивите от всяка ситуация, видях и осъзнах колко много приятели и близки хора имам около мен, които са насреща и които ги е грижа!
Когато човек се изправя срещу неправдата, винаги рискува да пострада и да носи белезите от това по себе си. Агресорите могат да наранят тялото ти, но не могат да сломят душата ти!
А съдбата в този ден явно бе решила да ми изпрати послание с избора ми на тениска…“
Оставаме на вас да изберете в какъв свят да израснат бъдещите поколения – дали да пазят и съхранят българското или да се самоунищожат!
