Джорджия Мелони може и да е убедила европейския естаблишмънт, че е почтеното, дори суетно лице на националистическата десница, но потушаването на уличните протести у дома засилва опасенията за все по-нелибералния уклон на Италия, предава „Politico“.
В средата на септември долната камара на италианския парламент одобри нов закон за сигурността, който е насочен срещу активистите за климата, като криминализира възпрепятстването на пътища и железопътни линии, а нарушителите са заплашени от до две години затвор. Ако бъде одобрен от Сената, противниците му твърдят, че той на практика ще забрани уличните протести в Италия.
За правителството, което вече повиши наказанията за увреждане на произведения на изкуството до 60 000 евро след протестите срещу климата, които се проведоха на високо ниво – при фонтана Треви в Рим и при „Раждането на Венера“ на Ботичели, това е начин да се предотвратят главоболия като демонстрациите на Г-7 в Торино през април, когато протестиращите блокираха магистрала и подпалиха снимки на световните лидери.
Но ограниченията на мирните протести, осъществявани от законопроекта, който също така увеличава присъдите за тези, които оказват съпротива на полицията, и удължава срока на лишаване от свобода до осем години за затворници, които участват в действия като гладни стачки, доведоха до това той да бъде наречен „законът срещу Ганди“.
Заместник-министърът на вътрешните работи Никола Молтени отхвърли критиките към този ход, като заяви пред „Politico“, че това правителство е гарантирало правото на протест „повече от всяко друго“.
„Това правителство никога не е отказвало разрешение или забранявало какъвто и да е протест, освен ако не е рискувало да изложи на опасност обществения ред в нашата страна“, каза той и добави, че правото на протест не трябва да възпрепятства правата на другите да работят, да имат транспорт, да имат спешна помощ. Молтени продължава:
„Това влиза в периметър на незаконност, който не може да бъде толериран.“
Но тъй като Мелони е изправена пред сложна есен, с бюджет за договаряне в момент, когато Европа затяга гайките, непослушни коалиционни партньори, секс скандал в кабинета и вероятно поражение на регионалните избори, критиците казват, че тя се връща към класически трик от наръчника на десницата – отвличане на вниманието на избирателите с потъпкване на закона и реда. Лаура Болдрини, бивш председател на парламента и депутат от лявоцентристката Демократическа партия, коментира:
„Това правителство се движи в репресивна посока, ограничавайки мирните протести и несъгласието и тласкайки Италия в посока извън периметъра на либералната демокрация, към демокрация в стила на Орбан.“
Фокус върху сигурността
Още първият закон, приет от правителството на Мелони след идването му на власт през 2022 г., взе на прицел незаконните рейвове, като наказа организаторите с до шест години затвор.
Оттогава насам правителството улесни вкарването в затвора на тийнейджъри, бременни жени и майки с новородени, въведе автоматично задържане на мигранти и ограничи репродуктивните и ЛГБТИ+ правата, като допусна организациите, защитаващи живота, в клиники за аборти, забрани сурогатното майчинство и отказа издаването на удостоверения за раждане на деца на хомосексуални родители.
Асоциацията „Антигона“, която защитава правата на лишените от свобода, заяви: „Правителството реши да управлява социалните въпроси по възможно най-нелибералния начин, като използва наказателната система, вместо да използва диалога и ресурсите, които бихте очаквали в една демократична държава с върховенство на закона.“
Преди внасянето на законопроекта за сигурността миналата седмица Мелони обяви, че сигурността е неин приоритет номер едно. Според Молтени причината за това е, че сигурността е „предпоставка за растеж и инвестиции“ и защитава възрастните и уязвимите хора.
Рикардо Нури от „Амнести интернешънъл“ обаче подчерта пред „POLITICO“, че законопроектът от миналата седмица затвърждава максимата, че „за да осигуриш сигурност, трябва да се откажеш от права“.
Протестиращите за опазване на околната среда се чувстват особено притеснени от правителството, което неведнъж е наричало участниците в кампанията „ековандали“ и е използвало мощните разследващи правомощия на Италия за борба с мафията, за да следи активистите. Джакомо Баджо от протестната група за борба с климатичните промени Last Generation е изправен пред полицейски час между 20:00 и 7:00 ч. и двугодишна забрана да напуска града, в който живее, в очакване на изслушване през октомври, след като подаде жалба срещу полицията за нападение по време на протест.
Лара Гильоне, секретар на синдиката CGIL, заяви, че правителството не е в състояние да отговори на реалните нужди на гражданите, а вместо това въвежда репресивни мерки, които показват „авторитарен уклон“.
Рушащи се стълбове
Въпреки публичния ангажимент на Мелони към демокрацията в чужбина, действията ѝ у дома предизвикват безпокойство относно ерозията на демократичните принципи – не само правото на протест, но и свободата на медиите, независимостта на съдебната власт и дори ограниченията на изпълнителната власт.
В юлския си доклад за върховенството на закона Европейската комисия изрази загриженост относно свободата на печата, като призова Италия да възобнови реформите за по-добра защита на журналистическите източници и да осигури финансиране на обществените медии. Това стана след поемането от правителството на обществената радио- и телевизионна компания RAI, чиито журналисти обвиняват правителството в „задушаващ контрол“. В отговор Мелони нападна левите журналисти.
Съдиите и прокурорите са подложени на обстрел, като правителството атакува прокурорите, които поискаха шестгодишна присъда затвор за вицепремиера Матео Салвини за държане на мигранти като заложници. Националната асоциация на магистратите заяви, че атаките са „открито нарушение на принципа за разделение на властите … пренебрегват правилата, които регулират съдебните процеси, подкопават доверието в демократичните институции и оказват неправомерен натиск върху съдиите“.
Мелони предложи и конституционна реформа, която да позволи пряк избор на министър-председателя, което, ако бъде одобрено на референдум, ще концентрира още повече власт у нея.
Това е тенденция, която не се харесва лесно на опозиционния депутат Болдрини.
„Когато правителството поема контрола върху обществената телевизия RAI, когато се опитва да ограничи свободата на печата и свободата на съдебната власт, когато крайнодясното мнозинство одобрява т.нар. закон за сигурността и когато се ограничават гражданските права … трябва да се запитаме дали все още сме в либерална демокрация.“
Важни срокове за земеделците, пострадали при природни бедствия
