Апелативният съд във Варна е потвърдил най-тежката мярка за неотклонение спрямо разградския полицейски началник и жената, обвинени в корупционно престъпление, свързано с неправомерно издаване на визи.
Павел М. е обвинен в това, че от февруари миналата година до 14 август в Разград в качеството си на полицейски орган – Началник група „Миграция“ при ОДМВР-Разград, в условията на продължавано престъпление, е поискал и приел дар, който не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не извърши проверка по реда на Закона за чужденците в Република България и Правилника за прилагането му, на лица, кандидатстващи за дългосрочно пребиваване и получаване на виза тип D. 55-годишният мъж е трябвало да отговаря по още едно обвинение – държане на боеприпаси без разрешително.
Обвиняеми по делото са още трима – че в същия период при продължавано престъпление са предложили и дали подкуп на полицейския началник. От тримата, задържана под стража е Сание С., която също е обжалвала определението на Разградския окръжен съд. Останалите двама, привлечени към наказателна отговорност, са с мерки „подписка“ и „домашен арест“.
Представителят на Апелативната прокуратура е признал, че все още не са конкретизирани суми и дати на предаването на подкупите, но трябва да се има предвид началния етап на разследването. Всички преписки са минавали през началника на група „Миграция“ и той ги е придвижвал. Предоставяна е била възможност на лица да пребивават на територията на страната и на Европейския съюз, с което е би могла да бъде застрашена сигурността и на българската държава и на общността, смята прокурорът.
Сание С. пък е осъществявала съдействие на чужди граждани да придвижват документите си за получаване на виза и във връзка с това е давала парични суми на Павел М.
Адвокатите са били категорични, че няма никакви данни за поискани, дадени или взети дарове, пари или предмети. В обвинението не са посочени и дати, което прави невъзможно квалифицирането на деянието като „продължавано престъпление“. Процесуалните представители припомниха, че не началникът на „Миграция“, а консулските служби издават визи.
„Павел М. разпределя проверката на документите, без той самият да я осъществява. Всички преписки минават и през контрола на ДАНС“, казаха защитниците и добавиха, че в случая не може да се говори за ранен етап на разследването, тъй като то е започнало преди повече от 2 месеца, а досега единствено са приложени специални разузнавателни средства и са разпитани 4 свидетели.
Съставът на Апелативния съд изтъкна, че повдигнатото обвинение за корупционно престъпление е с крайно неясна формулировка – не е посочен нито видът и размерът на дара, нито отделните деяния, елементи на продължаваното престъпление. Извънредно оскъдна е и доказателствената маса. Тя се изчерпва само с гласни доказателства и със справки от СРС. За тях пък не са изготвени задължителните „веществени доказателствени средства“.
Въпреки тези обстоятелства въззивната инстанция заключи, че може да се изведе обосновано подозрение, че в качеството си на началник група, Павел М. е бил част от корупционна схема, в рамките на която е получавал неследващи му се дарове, които към настоящия момент не могат да се конкретизират като размер и вид. Може разумно да се предположи и че Сание С. е съпричастна към това престъпление. Тя е осъществявала посредническа дейност за легална емиграция в България. Използвала е обаче връзките си с Павел М., като го е мотивирала с предлагане на дарове, които не се следват.
Апелативният съд аргументира необходимостта от задържане под стража на двамата с практиката на Европейския съд за правата на човека – при първоначално определяне на мярка за неотклонение обществената тежест, нетърпимост и укоримост на деянието може да надделее над личните права на обвиняемото лице. Ето защо най-тежката мярка по отношение на Павел М. и Сание С. се обосновава предимно с изключителната обществена опасност на деянието и с цел обезпечаване на интересите на обществото.
Съдебните определения са окончателни.
