Когато Федералният резерв повиши лихвените проценти – както направи в сряда – въздействието не спира с купувачите на жилища в САЩ, които плащат повече за ипотеки или собствениците на бизнес от Main Street, които са изправени пред по-скъпи банкови заеми, пише „Асошиейтед прес“.
Последствията могат да се усетят отвъд границите на Америка, като удрят собственици на магазини в Шри Ланка, фермери в Мозамбик и семейства в по-бедните страни по света. Въздействието в чужбина варира от по-високи разходи по заеми до обезценяване на валути. Ерик ЛеКомпте, изпълнителен директор на Jubilee USA Network, коалиция от групи, които се стремят да намалят глобалната бедност, коментира следното:
„Това ще окаже натиск върху всички видове развиващи се страни.“
Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева беше достатъчно притеснена миналия месец, за да предупреди Фед и други централни банки, които повишават лихвите, да не забравят за рисковете от преливане към уязвимите нововъзникващи и развиващи се икономики. Позовавайки се на по-тежките финансови условия, МВФ наскоро понижи прогнозата за икономически растеж тази година в развиващите се страни, както и тези с нововъзникващи пазари до 3,8%, пълен процентен пункт под прогнозата през януари.
В сряда Фед повиши базовия си краткосрочен лихвен процент с половин процентен пункт до най-високото му ниво от удара на пандемията преди две години и даде сигнал, че ще дойдат още увеличения на лихвите.
Повишаването на лихвите в САЩ може да доведе до щети доста далече по няколко начина. Първо, те биха могли да забавят американската икономика и да намалят апетита на американските потребители към чуждестранни стоки.
Те също така засягат глобалните инвестиции: с покачването на лихвите в САЩ по-безопасните американски държавни и корпоративни облигации започват да изглеждат по-привлекателни за глобалните инвеститори. Така те могат да изтеглят пари от бедни и средни страни и да ги инвестират в Съединените щати. Тези промени повишават щатския долар и натискат надолу валутите в развиващия се свят.
Падащите валути могат да причинят проблеми. Те оскъпяват заплащането на вносни храни и други продукти. Това е особено тревожно във време, когато пукнатините във веригата за доставки и войната в Украйна вече нарушиха доставките на зърно и торове и повишиха цените на храните в световен мащаб до тревожни нива.
За да защитят потъващите си валути, централните банки в развиващите се страни вероятно ще повишат собствените си лихвени проценти; някои вече са започнали. Това може да причини икономически щети: забавя растежа, заличава работни места и притиска бизнес кредитополучателите. Това също така принуждава задлъжнелите правителства да харчат повече от бюджетите си за плащания на лихви и по-малко за неща като борба с COVID-19 и изхранване на бедните.
Георгиева от МВФ предупреди, че 60% от страните с ниски доходи вече са в или близо до „задлъжнялост“ – тревожен праг, достигнат, когато техните плащания по дълга са равни на половината от размера на техните национални икономики.
Въпреки рисковете от съпътстващи щети, Фед се очаква да повиши лихвите още няколко пъти тази година, за да се бори с възраждащата се инфлация в Съединените щати.
Инфлационният скок е резултат от неочаквано силно възстановяване от рецесията поради пандемията от 2020 г. – възстановяване, което изненада бизнеса и ги принуди да се борят да намерят работници и доставки, за да отговорят на търсенето на клиенти. Резултатът е недостиг, забавяне на изпълнението на поръчките и по-високи цени. През март потребителските цени в САЩ нараснаха с 8,5% спрямо година по-рано – най-големият скок от 1981 г.
Чрез повишаване на лихвените проценти Фед се надява да осъществи така нареченото меко кацане – повишаване на лихвите достатъчно, за да забави икономиката и да постави инфлацията под контрол, но не достатъчно, за да насочи икономиката на САЩ към нова рецесия.
Развиващите се страни са притеснени, че Фед е чакал твърде дълго, за да започне своята антиинфлационната кампания и ще бъде принуден да повишава лихвите толкова агресивно, че причинява твърдо приземяване, което вреди както на Съединените щати, така и на развиващите се страни.
„Щяха да са много по-добре, ако Фед беше реагирал по-бързо, когато проблемът започна“ миналата година, каза Лилиана Рохас-Суарес, старши сътрудник в Центъра за глобално развитие.
Фед няма впечатляващ опит за инженерни меки кацания. Последното дойде в средата на 90-те години на миналия век при председателя на Фед Алън Грийнспан, епизод, който завърши нещастно за много развиващи се страни. Рохас-Суарес заяви:
„САЩ успяха да управляват добре инфлацията и да избегнат рецесия. Но в същото време създадоха огромни странични ефекти за нововъзникващите пазари.“
Това, което последва, беше поредица от финансови кризи – в Мексико, в Русия и в крайна сметка в голяма част от Азия. Робин Брукс, главен икономист в Института за международни финанси, отбелязва, че много страни от развиващите се пазари са в много по-силно финансово положение, отколкото са били тогава или дори през 2013 г., когато Фед планира да съкрати политиките си за лесни пари, изпращащи инвестиции, бягащи от развиващ се свят.
От една страна, мнозина са увеличили резервите си в чуждестранна валута, които централните банки могат да използват, за да купуват и подкрепят валутите на своите страни или да изпълнят плащанията по външния дълг по време на криза. В навечерието на азиатската финансова криза от 1997-1998 г., например, резервите на Тайланд бяха равни на 19% от неговата икономика; сега те са на 47%, според института, търговска група за глобални банки.
Брукс също така изтъква, че нарастващите цени на суровините са „малко непредвиден доход“ за износителите на суровини като Нигерия, произвеждаща петрол, и Бразилия, произвеждаща соя. Но някои държави остават уязвими на финансови сътресения. Сред тях са тези, които разчитат в голяма степен на внос на петрол и други стоки и които имат ниски резерви в сравнение с това, което дължат на други страни. Начело в списъка на Рохас-Суарес с най-изложените на финансови рискове е Шри Ланка, която миналия месец заяви, че спира изплащането на външния дълг, докато разработва програма за преструктуриране на заеми с МВФ. В червено мигат също Тунис, Турция и Мозамбик.
Повишаващите се лихвени проценти в САЩ не винаги са катастрофа за развиващите се страни. Ако те се изкачват, защото икономиката на САЩ е силна – и фирмите и потребителите искат заеми, за да купуват неща – това означава повече възможности за страните с износ да продават на пазара на САЩ. Но последствията са много различни, когато Фед увеличава разходите по заеми в умишлена кампания за забавяне на растежа на САЩ и изтласкване на инфлационния натиск от икономиката. В статия от миналата година икономисти от Фед и консервативния American Enterprise Institute пишат:
„Ако по-високите лихвени проценти се движат главно от притеснения относно инфлацията или ястребов обрат в политиката на Фед… това вероятно ще бъде по-разрушително за нововъзникващите пазари.“
Според тях, всъщност това, което Фед прави сега, е тревожно. Това е още един удар за страните, които все още се борят с големи дългове, голям брой неваксинирани хора и растящи цени на храните.
„Това е допълнителен натиск“, казва LeCompte, „и колко натиск могат да понесат правителствата?“
