Арестът на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу в ранните часове на 19 март, само дни преди официалната му номинация като кандидат за президент на основната опозиционна Републиканска народна партия /РНП/, бележи нова и тревожна ескалация в продължаващото демократично отстъпление на Турция, предава „Политико“.
Това не е изолиран случай, нито е законна процедура.Това е пресметнат ход, предназначен да елиминира една от най-популярните опозиционни фигури в страната и да изпрати ясно послание към всички, които се осмелят да оспорят управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/: несъгласието няма да бъде толерирано.
Моментът на задържането на Имамоглу също не е случаен, тъй като както вътрешните, така и международните условия бяха благоприятни за ПСР да осъществи безпрецедентната си репресия с минимални последици. Това беше моментът на удара.
На глобалната сцена завръщането на президента на САЩ Доналд Тръмп създаде атмосфера, в която автократичните лидери се чувстват окуражени. А историята със затварянето на очите за демократичното отстъпление предполага, че Вашингтон няма да оспори действията на Турция, тъй като поставя геополитическите проблеми пред човешките права.
Освен това, последните събития в Сирия доведоха до драматично нарастване на стратегическото значение на Турция. След падането на режима на Асад и изгонването на Иран от ключови области, Турция придоби значителни позиции и САЩ се нуждаят от сътрудничеството си за стабилизиране на региона – особено в противодействието на иранското влияние в по-широката рамка за сигурност на Близкия изток.
С потенциален конфликт, включващ Иран, Вашингтон едва ли ще рискува да отблъсне Анкара заради ареста на опозиционен лидер.
Европейските лидери също са в капан. Тъй като САЩ потенциално се отдалечават от европейската сигурност, Турция, която може да се похвали с втората по големина армия в НАТО, става още по-критична по отношение на отбранителната позиция на Европа срещу Русия. Правителствата на ЕС, които и без това се мъчат да преконфигурират стратегиите си за сигурност след войната в Украйна, може да не са в състояние да си позволят да провокират Турция. И докато те могат да изразят загриженост, те вероятно ще се поколебаят да наложат реални последици, давайки на ПСР допълнителна увереност, че може да действа без значителни последици.
Вътрешно, арестът имаше за цел да попречи на официалната кандидатура на Имамоглу за президент. Тази неделя, 23 март, НРП трябваше да проведе първичен вот, в който се очакваше да участват над 1 милион партийни членове. Избирателната активност щеше да укрепи легитимността на Имамогу като основен опозиционен кандидат, създавайки форма на неписан имунитет срещу политически преследвания.
И решението на НРП да обяви Имамоглу за кандидат на партията рано предизвика тревога в управляващата партия. Знаейки, че политическата му инерция ще расте само в годините до изборите през 2028 г., ПСР се движи бързо и агресивно. Но решението им да действат сега – преди Имамоглу, за да може да консолидира подкрепата си – разкрива колко много се страхуват от неговата кандидатура.
Всъщност тяхната неотложност издава собствената им слабост: ПСР не е толкова силна, колкото изглежда. Ако беше уверена в електоралното си превъзходство, нямаше да има нужда да я смазва толкова рано.
На теория отстраняването на кмета на Истанбул три години преди изборите също би обезоръжило обществената реакция срещу решението. Общественото негодувание и гняв сега са в своя пик. Ако изборите се проведат следващия месец или дори след шест месеца, Имамоглу ще спечели убедителна победа. Въпреки това, докато общественият гняв и митингите около Имамоглу, ще създадат известни проблеми на ПСР в краткосрочен план, с още три години, те се надяват, че те ще избледнеят във времето.
Нещо повече, това потискане има за цел да обезкуражи силните опозиционни фигури да издигнат смислени кандидатури за президент. Ако Имамоглу бъде успешно отстранен, другите потенциални опозиционни кандидати ще бъдат сплашени – или поне така се предполага, тъй като всеки претендент, който представлява сериозна заплаха за ПСР, ще бъде изправен пред подобни последствия.
Арестът на Имамоглу е само последният от дългата поредица от политически мотивирани правни атаки срещу него. От встъпването му в длъжност през 2019 г. той е изправен пред над 90 разследвания, вариращи от обвинения в корупция и подкуп до абсурдни обвинения в претоварване на обществени автобуси по време на Ковид-19. Отнемането на университетската му диплома само ден преди ареста му беше просто последният пирон в ковчега на президентската му кандидатура – нагъл опит да го дисквалифицират от надпреварата.
Но едновременното задържане на над 100 от колегите на кмета в мащабна операция ясно показва, че репресиите не се ограничават само до него, а целят да разбият цялата му политическа мрежа. Следват и предишни арести на районни кметове на ключови общини от БСП.
Този момент изисква спешни и координирани действия. Опозицията трябва да остане единна, канализирайки общественото недоволство в организирани политически действия, тъй като масовите протести, правните предизвикателства и усилията на местното население ще бъдат ключови в противодействието на този авторитарен режим.
Арестът на Имамоглу не е въпрос само за един човек. Въпросът е дали Турция ще продължи да бъде демократична държава или ще премине към авторитарно управление. Изходът от тази борба ще определи бъдещето на страната за бъдещите поколения.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
