От ПП „Възраждане“ посочиха, че заличаването на една партия е краен диктаторски подход, крещящо симптоматичен и изключително опасен. Те разпространиха позиция до медиите, в която посочват, че според историческите данни последното разпускане на партия е било през 1947 г., като БКП разпуска БЗНС, а след това лидерът на БЗНС Никола Петков увисва на бесилото. Какво още пишат от партията:
…
Днес, 74 години по-късно, живеем в условията на „демокрация“, в които това отново се случва не повлияно от демократичните принципи. От ДАНС разпитват учредителите на „Възраждане“, внушават отговори, притискат и заплашват. Агентите са очевидно необезпокоявани от наличието на доказателства за това.
Въпросът, който веднага би могъл да си зададе всеки критично мислещ човек, е: Защо? Защо се преследва единствената политическа организация, съставена от български граждани, които на доброволни начала непримиримо не само търсят, но и създават алтернатива с едно-единствено желание – достоен живот в България? Тези хора ли са най-голямата заплаха за националната сигурност? Особено при наличието на антиконституционни и антибългарски партии като ДПС и ДОСТ. Възраждане ли застрашава България?
Прокуратурата на свой ред предявява иск за заличаването на „Възраждане“. Останалите партии мълчат, вероятно мислейки, че това не ги засяга. Заличаването на партии обаче е много сериозен проблем и ние нямаме право да го подминаваме! Този проблем е много по-значим от соловите протестни изяви на определени партийни лидери и движения. Този проблем, е симптом за етапа на диктатурата, в която живеем, и за отношението на властта към плурализма.
Всички вече познаваме творбата на немския свещеник Мартин Нимьолер (1892- 1984):
„Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.
….
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.“
Настоящите управляващи се стремят към абсолютна власт, а абсолютната власт развращава абсолютно. Когато властимащите придобият такава власт, няма да има друг закон освен тяхната дума. Те няма да постигнат това изведнъж, а стъпка по стъпка. Път, съставен от малки стъпки, малки победи – победи над противниците, над закона и над морала и водещ до голямата цел – завладяването на цялото общество, на всички области от живота.
Колкото по-рано българите осъзнаят, че сегашните управляващи няма да се спрат сами, а трябва да ги спре народът, толкова по-малки ще бъдат пораженията и толкова по-лесно ще бъдат свалени.
Историята ни учи, че държави и империи са загивали именно от това – не от натиска на външен враг, а от безнадеждността и унинието, обхванали народа, когато битът, здравето, децата, имотът и животът му станат подвластни на прищевките на управляващите. Затова думите на Волтер, които също всички помним: „Може да не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш“ – са актуални и сега, днес, в България, и на жълтите павета, и в най-малкото село! Защото ако някой може да открадне днес частичка от свободата ни, утре той ще я открадне цялата! Ако му позволим!
