С 16 гласа “за”, 0 “против” и 4 “въздържал се” правната комисия в парламента прие внесения от депутата от “Демократична България” /ДБ/ Надежда Йорданова и група народни представители законопроект за изменение в Гражданско-процесуалния кодекс, с който се електронизира заповедното производство, съобщиха от политическата сила. Това са най-масовите дела в районните съдилища – над половината от всички граждански дела и се отнасят до вземанията по дългове, които не са оспорвани от длъжника.
Законопроектът, работен основно от екипа на министър Надежда Йорданова през пролетта, е подкрепен от Висшия съдебен съвет, Министерството на правосъдието и широка част от правната гилдия, както и от Асоциацията на търговските банки. Той е сред мерките по Плана за възстановяване и устойчивост, която трябва да бъде реализирана догодина.
Надежда Йорданова и участвалите в дебата представители на ВСС и съдии изтъкнаха ползите от закона – че ще ускори и улесни заповедното производство и ще балансира неравномерната сега натовареност на съдилищата.
“Всеки районен съд ще може да гледа заповедни изпълнения, само при особени случаи документите ще се дават на място”, обясни Йорданова.
По думите на Даниела Марчева от ВСС законопроектът е най-точен пример за електронно правосъдие, той е аналог на Търговския регистър, като в районните съдилища се гледат 150-180 хиляди заповедни производства годишно. В Софийския районен съд един съдия има 68 дела на месец, а в Ивайловградския районен съд – 8-9.
Светлана Калинова от ВКС смята, че идеята е прекрасна, но ВКС има известни възражения за това дали подаването на заявление по заповедно производство само на електронен носител няма да наруши принципа на равенство пред правосъдието и предложи само държавата, общините и банките да са длъжни да работят цифрово. Освен това според върховните съдии изпълнителният иск не е съдебен акт, а ценна книга, чийто оригинал трябва да държи лицето, чийто права тя обективира. Ако съдът го съхранява, той можело да бъде унищожен някой ден.
Председателят на комисията Радомир Чолаков от ГЕРБ и депутати от “Възраждане” се опитаха да иронизират опитите за бърза и насилствена електронизация с аргументи като: ние сме най-неграмотни в ЕС, къде сме се разбързали; не само баба Гуна, но и много адвокати нямат електронна поща, да не говорим за електронен подпис; Андрешко като длъжник е слабата страна.
Съдия Георги Чехларов от Софийския районен съд упрекна депутатите, че явно не са чели законопроекта, защото длъжникът може да продължи да извършва същите процесуални действия, каквито са били и досега – добри или лоши. Че той невинаги е слабата страна. Че кръгът на заявителите е “търговци” – по смисъла на Търговския закон, т.е. всички, които извършват търговска дейност по занятие. А физическите лица ще могат както и досега да подават заявления и на хартия.
Юристът от ГЕРБ Бранимир Балачев пък се оказа неразбрал как работи електронизацията, защото според него не можеш да накараш някого да си подаде заявленията вместо в София, където съдът е най-натоварен, в Балчик, например. Отговорът на компетентните юристи бе, че няма значение къде подаваш, системата за разпределение на делата според натовареността им ще определи гледането в произволен районен съд, съобщиха още от „Демократична България“.
